Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането , има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите. Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата. Цикорията- наричана още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Многогодишно тревисто растение , високо от 20 до 100 см. Коренът (4 - 5 см) е дълъг, месест, вретеновиден и задебелен. Стъблото е разклонено. Приосновните листа са събрани в розетка на къси дръжки, обратно ланцетни, от пересто нарязани до наделени; стъблените листа са приседнали със закръглени или стреловидни ушички, стъблообхващащи. Цветните езичета са събрани на групи от по 2-5 или единични. Обвивните листчета на кошничките в 2 реда, вътрешните 2-3 пъти по-къси от външните. Цветовете са светлосинии (рядко бели или розови). Семената на цикорията са дълги 2-3 мм, ребристи с кафяв цвят. Цъфти юни-октомври.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените са през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.