На Голяма Богородица имен ден имат: Mария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa
Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка.
Народната традиция почита пресветата Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. На 15 август за здраве се прави курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата. Тя възкръснала и се преселила при своя син
Ставайки от трапезата, апостолите чули ангелско пеене и видели в облаците Божията майка, обкръжена от ангели, която им казала: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".
Обредна трапеза на Голяма Богородица : жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня
Българите много почитат празника и го наричат „Голяма Богородица”, за разлика от Малка Богородица - 8 септември , когато се чества рождението на Христовата майка . В Родопите празникът е познат като „Голяма чьорква”. Навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. След нея в църквата се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен по цялата българска етническа територия. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските проблеми. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството.
Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити” с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!"
От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не „влизат болестите вкъщи”. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. В миналото традиция било в нощта срещу Голяма Богородица хората да преспиват на свято място да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица се надявали да се сбъдне.
Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които е родила земята, за да бъдат опети, прекадени и осветени от свещеника за здраве и благополучие на семейството.
Болни и недъгави обещават ако получат изцеление, да дарят със сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, църква или манастир, чийто патрон е Богородица. Други болни обричат като дар за светицата добиче. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната черква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност.
Селяните събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на черквите и манастирите. У нас над 200 са църквите и манастирите „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският. В близост до столицата се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. На храмовия празник на обителта - Успение Богородично, тук се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани.
Стара е традицията краят на Богородичния пост да се отбелязва с празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан агне, което нарича на Божията майка. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”.
На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и както на Сласовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
