В народните представи св. Павел олицетворявал злото и стихиите
Според православния календар 29 юни е отреден за честване на светите апостоли Петър и Павел , но в българската традиция този ден е посветен само на св.
Станал един от любимите ученици на Христос и негов ревностен последовател. По време на император Нерон той бил затворен в тъмница. Петър умрял мъченически за вярата Христова, разпнат на кръст в Рим през 67 г. Тъй като се смятал недостоен да повтори смъртта на Спасителя, поискал да го разпънат с главата надолу. Западната християнска църква почита апостол Петър като основател на Римската християнска община.
В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, св. Елена или Огнена Марина. Петър бил по-могъщ и носител на светло, добро начало, поради това празникът му се приема за по-голям. Той разрешавал на земеделците да работят на полето, защото неговият ден е началото или средата на жътвата (според местните климатични условия). По традиция на Петровден всяка къща коли за курбан за светеца най-младото пиле - петровско пиле и след като „се комкат”, причестяват, с него отговяват след постите.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги опее свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина, В народните представи св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздавали ябълки на земята, св. Петър им позволявал да късат плодове от райското дърво. Майките на тези деца не бива да хапват от ябълките.
По традиция на Петровден на трапезата се нарежда празнично ястие „бял мъж” или „кутмач” (бито прясно сирене, пържено с брашно), петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник. Гостува се у именниците - Петър, Петрана, Пенко, Пенка.
Българската традиция е отредила неканонично честване на свети апостол Павел на 30 юни. Той бил евреин от Вениаминовия род, роден в Тарс, Мала Азия, с името Савел. Павел проповядвал вярата в Антиохия, Кипър, Галатия, Македония. Заловен бил от юдеите в Кесария и посечен с меч в Рим на 29 юни, когато е разпнат на кръст апостол Петър.
В народните представи св. Павел бил брат на св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил постоянно лош и сърдит и Павловден, Паульовден се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите. На този ден не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън от небето и да предизвика пожари. Пак за предпазване от пожари не трябва да се пали огън в огнището и не се пече хляб.
На 1 юли почитаме Светите Безсребреници Козма и Дамян, братя, живели в Рим през ІІІ в. Те се посветили на лечителското изкуство и лекували хората без да взимат пари, затова ги наричат Безсребреници. Козма и Дамян били наклеветени пред римските власти. Учителят им в лечителството ги завел в планината да берат билки и там ги убил с камъни през 284 г.
Българите наричат светците Светите врачове или Врачи. Те се споменават в баянията против болести. Празникът им се почита много от врачки, баячки, биляри, знахари, изобщо от народните врачове-лечители. Те изнасят набраните на Еньовден билки и ги разпределят коя за каква болест ще се употребява. Във Врачанско на този ден хората тръгват, „водени от Козма и Дамян”, да берат билки по полето. Традицията забранява на жените да работят, за да не се разболява челядта им и домашните животни. Стопанките изпичат и раздават пити за здраве. Вечерта срещу празника на лечителите, водени от вярата, болни, недъгави, слепи отиват да преспят до черква или параклис, посветени на светците. На сутринта умиват лицата си с вода от техните свещени лековити извори – аязми и вярват, че ще оздравеят. На този празник имен ден имат Кузман, Кузма, Дамян и Дамянка.
На 1 юли Българската православна църква отбелязва едно значимо събитие в духовната история на България - връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Иван Рилски е погребан в Рилския манастир, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (София). През 1195 г. цар Иван Асен І тържествено пренася светите мощи на Иван Рилски в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
