Какво лошо има в това, че и на 65 искам да съм щастлива? Случва ли се твърде късно или неудобно?

И двете ни деца вече са възрастни. Дъщерята има собствено семейство, а синът, въпреки че не е женен, живее отделно от дълго време. Ето защо преди година реших да създам нови запознанства и срещнах Николай.

Известно време само си говорихме, но после разбрахме, че между нас има нещо повече от симпатия, а нещо повече. Затова решихме да не губим време и започнахме да живеем заедно. На нашата възраст времето е най-ценното! 

Живеем заедно от почти година и Николай предложи да узаконим връзката си. Разбира се, аз се съгласих, защото много го обичам. До него се чувствам с 20 години по-млада.

Започнахме активна подготовка за сватбата: поръчахме зала, музиканти, водещ и фотограф. За щастие имахме спестявания и можем да си позволим луксозна сватба. Ами като сме над 60 години? Не виждам нищо лошо в това!

Най-трудно обаче беше да съобщим плановете си на децата.

Николай има и две деца от първия си брак. Две хубави момичета вече познавам.

Наскоро сготвих много вкусни ястия и чаках дъщеря ми и сина ми да пристигнат. Нямах търпение да споделя голямата новина с тях и да разбера реакцията им. Но, честно казано, би било по-добре да не казвам нищо, защото само ми развалиха настроението.

-Ти луда ли си!? Мамо, каква сватба? — възмути се дъщерята.

- Отмени всичко това и не измисляй глупости! В противен случай ще започна да подозирам, че имаш проблеми с ума! Или може би Николай ти е подхвърлил нещо? - добави синът.

Накратко, не получих никаква подкрепа от децата. Между другото, дъщерите на Николай също реагираха не по-добре... За съжаление!

Но аз и моя любим няма да отменяме сватбата, още по-малко да прекъсваме връзката си! Вярвам, че 65 не е смъртна присъда! Ще организираме сватбата за себе си, без гости и това е!

Как се отнасяте към сватбите на стари години? Има ли някакви ограничения? Къде пише, че възрастните хора не трябва да се влюбват?