Някои от тях като например жълтият кантарион и божурът са влезли в официалния регистър на билките. Но цветята и препаратите от тях не само оказват благотворно влияние на физиологията на едни или други органи. Още в началото на миналия век англичанинът Едуард Бах е разработил метод за терапия с цветя, основан на психологическото въздействие.
Също както и Хипократ, Бах е смятал, че трябва да се лекува не болестта, а болния, т.е. човек може да бъде излекуван, като се включат определени вътрешни ресурси. „Болестите, особено хроничните, са следствие от душевна дисхармония”, смята ученият. „Те възникват, когато има конфликт между нашето физическо „аз” с неговите чувства и желания и нашето висше „аз”.
Занимавайки се с бактериология и хомеопатия, а през последните 6 години от живота си работейки като селски лекар, Едуард Бах е търсил лечебни методи, достъпни за всеки. Всеки ден той излизал на разходка, за да търси лечебни растения, но особено внимание обръщал на цветята. И без да знае е създавал терапия, подобна на тази практикувана още в Древен Китай.
Бах приготвял от различните части на цветя есенции, всяка една от които е притежавала определени целебни функции. За разлика от традиционните лекарствени средства тези препарати имали за цел да въздействат не на физиката, а на психиката.
Английският лекар успял да разработи 38 такива препарата. За тази цел той използвал само растения, израснали в естествени условия, които не са отровни и не се използват от човека за храна. Тези растения дотогава не били познати (поне не в тази част на света) с някакви лечебни свойства.
