Официално Църквата я нарича Задушница преди Петдесетница и не харесва народното наименование – Черешова Задушница . Впрочем името е от практичност – тогава зреят черешите и хората ги раздават на помена.
През 2021 г Черешовата се пада на 19 юни.
Черешова задушница е „завързана“ за Петдесетница.
Защо я наричат още Орехова задушница ?
На следв. ден е Петдесетница. Тогава най-важната служба е вечернята, за която предварително се освещават орехови листа. По време на вечернята свещеникът разхвърля шумата над вярващите.
Защо листа от орех? Те наподобяват пламъците, чрез които се спуска Дух Свети на Петдесетница, и са негов символ.
Има и друга символика. Приема се, че душите се пускат от Отвъдното на Великден и са на земята сред нас до Спасовден или до празника на Свети Дух. На места вярват, че коленичили върху орехова шума в църквата, може да бъдат видени и чути покойниците.
Слагане на орехова шума на гробовете
От тази шума се покриват гробовете, за да бъдат предпазвани покойниците. Принципно обичаите с ореховата шума се отнасят към Петдесетница и празника на Дух свети след нея, но обичаят се е прехвърлил към Задушницата на предходния ден. Някъде почнали да носят орехова шума предварително, а Задушницата била наречена Орехова. В селищата, където се носи шума, не се носят цветя.
Според друго вярване, орехът свързва земното с отвъдното и е добър проводник към покойните.
Какво не се прави?
Забраните за Задушница варират според района. Принципните положения са:
- Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
- На гроба не се яде от подавките и не се пие;
- На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.
- По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.
Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.
Прави ли се кръщене на Задушница? Особености
Свето Кръщение се извършва по всяко време, без ограничения, дори на Задушница. Някои родители правят негативни асоциации между почитането на мъртвите и празника на детето им. Случва се при незапознатите с християнската вяра, подвластни на езически суеверия.
Кръщението е подобие на смъртта – умира езичникът, отделеността от Бога и душата се ражда за истинския живот.
Поради ключовата му важност за душите, Кръщението е единственият православен ритуал, който при спешност се извършва и от неръкоположени лица.
Работи ли се?
Задушниците са духовни дни – дни за душата. Спомените за покойниците са само едната страна от въпроса. На всички религиозни празници не се работи с цел да се насочи цялото внимание и енергия към духовни занимания. Това са дни за нематериалната страна от живота. Нередно е да използваме празника, свободния от работа ден, за да си свършим някаква работа.
Като цяло са забранени – тоест нередни, грижите за тялото и материалната страна на живота. Тук включваме грижа за тялото като къпане, бръснене, подстригване, гримиране и др. Нередна е и грижата за битовите условия на живот – готвене, чистене, пране, подреждане и др. Не са позволени и дейности за печелене на пари.
А какво да правим на Задушница и на религиозните празници? Това са часове за духовен живот и общуване, за потъване навътре в себе си и размисъл за вечните ценности.
В най-строг вариант не се допуска слушане на музика, гледане на филми и всичко, което ни отклонява от духовната тема.
По тази логика мнозина смятат, че гробовете се почистват предварително, а не в деня на Задушница. Впрочем Задушницата започва от петък 14:00 часа, така че до този час гробното място трябва да е подготвено.
Какво се прави на гроба? Почиства се от плевели, измиват се плочата и бордюрите, премитат се пътечките около мястото. Изхвърлят се недогорели свещи и изсъхнали цветя.
А тук може да разберете как да си приготвите перфектното жито за помен - остава пръхкаво и вкусно, без да се разкашква.
