Традицията на Гергьовден
Традицията повелява в нощта преди Гергьовден да се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. В кофата се поставя монета зада бъде висок млекодобива през годината, а до кофата се връзва с червен конец букет от пролетни цветя.
За да раждат овецете женски агнето, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват и чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. На Гергьовденза първи път в годината се приготвя прясно сирене, но без да му се слага сол за да не пресъхне овчето мляко.
Според старите поверия в нощта преди Гергьовден всички съкровища заровени в земята започват да „играят“. Нощта също е подходяща за ходене на гледачки и всякакви подобни начинания. Като цяло, магията придружава Гергьовден във всичко. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа (на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените).
Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви. В същото време, в някои райони на Северна България изгаряли сламата, която е останала от Бъдни вечер. На Гергьовден се смята за лоша поличба да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Име поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден през цялата година ще бъдеш здрав. Дъждът на Гергьовден е ценен колкото златото.
На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве
Свети Георги като покровител на войската
Свети Георги е покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.
