Какво се прави на Мратинските дни, или Вълчи празници и докога продължават

В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни , защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Съгласно с вярванията, в тези дни, по земята бродел зъл дух " Мратиняк " - черен на цвят с перушина и големи зелени очи - така си представяли демона, който морял кокошките.

Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш?". По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк" и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка" . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. По такъв начин смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - защото смятали, че имат различни целебни сили.

Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично , който също отбелязваме на 21 ноември