Както се оказа, отгледахме неблагодарна дъщеря, която обича само себе си.
Със съпруга ми имаме само една дъщеря - Алис. Огнян я обичаше много и я разглези на всяка възраст.
Често му казвах, че такова отношение ще даде плод и така се случи. Преди шест месеца нашата 20-годишна дъщеря обяви, че ще се омъжва. Изглежда, че няма нищо лошо, но годеникът й е на същата възраст, без спестявания и работа, само с големи мечти за бъдещето.
Цялата организация на сватбата и финансовата страна паднаха на нашите плещи. Родителите на младоженеца отказаха да платят каквото и да било, като се позоваха на липса на пари. Зетят успя да си купи само брачни халки. Освен това много ми лазеха по нервите - свекърва ми не харесваше ресторанта, не харесваше менюто. Дори платихме тоалетите на булката и младоженеца.
На сватбата имаше 40 гости, само 10 от тях бяха от наша страна, останалите бяха приятели и роднини на младоженеца. Музика на живо, снимки, видео - всичко, което дъщеря ни искаше.
Как се опитвах да я разубедя от тази идея.
„Това е загуба на пари“, казах аз. - Би било по-добре, ако инвестирате тези пари в ипотека, тогава ще имате собствен дом.
„Просто не искаш да ми правиш празник, това е всичко“, обиди се Алис.
Съпругът ми, който лудо обичаше дъщеря си, не пожали нищо за нея и сватбата се състоя.
Когато празникът свърши, очаквах поне една дума на благодарност, но вместо това чух:
– Не беше това, за което мечтаех. Можеше повече да се постараете за единствената си дъщеря.
И това не беше всичко. Алис заяви:
– Това ли е всичко, което давате за сватбата? Подарък като този от родителите?
Ние не само платихме всички разходи по сватбата, но и дарихме 1000 долара. Но това не беше достатъчно за Алис.
„Срамувам се от съпруга си за стотинките, които сте сложили в плика“, каза тя.
– Какво ти подариха свекърите ти? – не можах да устоя.
– Не излизайте от темата, сега говорим за вас, не за тях.
Огнян чу този разговор и не издържа. Въпреки любовта си към дъщеря си, той не можеше да търпи подобна наглост.
„Значи ни упрекваш, че не сме ти дали достатъчно подаръци и не сме направили подходящата сватба?“ Трябваше да ни благодариш, а не да ни критикуваш. Щом сме толкова лоши родители, тогава сами си плащай за апартамент под наем. Иди да печелиш пари или остави мъжа си да осигури, но отсега нататък няма да получии нито стотинка от нас.
Никога не съм виждал Огнян толкова ядосан. Той беше толкова обиден, че дори не искаше да чуе за Алис.
Дъщерята гордо събра нещата си и си тръгна, но гордостта й продължи само месец. Тогава тя ми се обади и поиска пари, тъй като нямаше достатъчно, за да платят наема и разходите. Тя каза, че нямат пари дори за хляб.
Съжалявам за дъщеря ми, но не мога да забравя думите й. Не искам да помагам на Алис тайно от съпруга си, а той все още е обиден.
Как е правилно да постъпя?
