Може би знаете, че в църковен храм има строги правила относно облеклото - сигурно сте виждали надписи на входа, където с пиктограми е обяснено, че е забранено влизането с къси панталони, джапанки и прочее разголени тоалети.
Повечето хора обаче не обръщат внимание на тази "малка" подробност и влизат в църквата директно от плажа - по джапанки, с потници и пр., с дрехи на границата на общоприетото приличие. Но е факт, че всички - вярващи или не, които влизат в църквите , независимо от градусите трябва да се подчиняват на определени правила по отношение на облеклото .
Еволюция
През вековете църквата е имала доста по-строги критерии за дрехите, с които влизаме в храма, като особено строго се е отнасяла към женското облекло, за което е имала точни указания.
Модата настрана
Но макар че изискванията в християнството не са така строги както в исляма, все пак ги има. Най-важното изискване при мъжете е да влизат в църквата без шапка, а жените да не са гримирани, с покрита коса и без предизвикателни дрехи. Или както е казал по въпроса апостол Павел: “Жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Защото основният смисъл на молитвата в храма е проявата на смирение. Така че без бюстиета и миниполи, къси панталонки и джапанки, като последните две изисквания важат и за мъжете.
Вътрешен ред
С още по-голяма сила тези изисквания важат за манастирите, където по отношение на облеклото правилата са още по-строги, отколкото в градския храм. В някои от тях на жените се разрешава да влизат само с покрити глави, т.е. със забрадка.
В други на момичета в панталони ще бъде отказано посещение. Не идвайте в манастира, облечен в тениска със забавно лого или двусмислен текст. Дори да сте обикновен турист атеист, трябва да се държите по подобаващ начин на територията на обителта. защото монасите са хора, които са се отрекли от света, за да се посветят на молитви и размисли. Времето за посещение на манастира трябва да е съобразено с вътрешния ред на манастира. Не трябва да се надяваме, че вратите й са винаги отворени за вас, по-добре е да разберете по кое време и в кои дни манастирът е отворен за посетители. Ако искате да отидете на служба, за да се молите с братята, попитайте предварително.
Без музика
На територията на манастира не са добре дошли силни звуци. Молитвата е и медитация. Затова на никой монах няма да му хареса, ако тя бъде прекъсната от екзотични мелодии за повикване по мобилния телефон, силни разговори по него или детски викове, да не говорим за музика от съответните приложения на джиесемите. Разяснете това предварително на децата, ако сте с тях, и сами говорете по-тихо. И не забравяйте, че територията на манастира не е обществен парк и в него не се влиза с кучета.
Монасите не са гидове
Не бъркайте монасите с екскурзоводи. Можете да помолите за помощ, ако се загубите или не знаете към кого да се обърнете, но не влизайте в дълги разговори. Всеки от монасите има собствено ежедневно послушание и не е длъжен да задоволява любопитството на посетителите нито по светски, нито по духовни въпроси. За тази цел всички по-големи манастири имат или цивилен гид, или монах, в чието послушание влиза и това да разказва за историята на обителта.
