България осъмна тъжна без Калата . Властелинът на смеха вече маха на своите поданици от рая.
Великият Георги Калоянчев почина вчера следобед у дома си - в обятията на любимата си съпруга Валя. В 12 часа тя се е обадила на един от лекарите, които напоследък са се грижили за актьора. Състоянието на Калата е ставало все по-драматично заради сърдечните хрипове. "Вече всичко го болеше", коментират от семейството пред "Стандарт".
"Диагнозата няма никакво значение. Най-страшното е, че вече него го няма", беше кратък и тъжен Калин Сърменов.
Калата е започнал да губи форма още преди два месеца, когато с Валя се местят от вилата в Банкя в софийския апартамент. Говори се, че той много тежко е преживял и тв интригите около отношенията му с Георги Парцалев. Тогава се започна едно не особено достойно уточняване кой на кого какво е казал преди много години. Калата обаче изпадна в сълзливо настроение след 85-ия си рожден ден. През 2010-а колеги от Сатирата го поздравиха на камерно парти вкъщи. След това той вече отказваше премиери и купони в театъра - краката не го държаха. Иван Попйорданов и Калин Сърменов го поканиха през есента за откриването на новия сезон след ремонта. Той обаче се страхуваше, че няма да изглежда така, както би му се искало да го запомни неговата публика - усмихнат, ведър, доволен от живота. Сред радостите му напоследък беше връщането на Ивайло Калоянчев в Сатирата.
"Безкрайно тежко ми е, че татко вече го няма. Много го обичах. Извинете, не мога да говоря повече", сподели вчера по-големият син на Калата.
Калоянчев бе дошъл на земята с единствена мисия - да радва. Познаваха го богатите и бедните - и по жълтите павета, и в последната циганска махала на най-отдалеченото село. Всички го обичаха. Защото той им разказваше своите истории - от сцената, на екрана, в живота. Започваше винаги от Бургас. Оттам, откъдето бе тръгнал на път за софийското театрално училище. Борис Бабочкин го избира за "Буря" и морският вълк попада в Народния. Това е началото. Не може да се каже, че стартът е летящ. Но неговото време идва - откриват Държавния сатиричен театър.
"Командироваха ни с Лео Конфорти, Георги Раданов, Стоянка Мутафова. Първите представления бяха пълен провал - "Баня" от Маяковски и един естраден спектакъл. Повечето се уплашиха и се върнаха в Народния. Останахме само аз и Стояна. Само че ни предупредиха: "Или там, или тук". Останахме и не сгрешихме".
Има събития, които днес звучат като легенда. Но са истина. В края на 60-те години на всяко първо число на месеца опашката за билети започваше от гишето и се проточваше до площад "Славейков". Около обяд мнозина си тръгваха с празни ръце. Защото всичко свършваше за часове - за месеци напред. Вечерта късметлиите отиваха като на грандиозен празник, за да гледат "Големанов" и "Ревизор" - с Калоянчев в главната роля. Двете представления се играха над 350 пъти в продължение на шест сезона.
На която и световна сцена да се качеше Калата, той нямаше как да не бъде забелязан. Веднага го обявяваха за голям - нещо, което той приемаше на шега, но си беше самата истина.
Малцина днес знаят кой и какво е играл Калата в един от първите български игрални филми - "Утро над родината". А той беше Сали - мургавото ухилено цигане. В "Инспекторът и нощта" Калоянчев набързо хвърля един бой на младия Стефан Данаилов.
Калата мечтаеше да застане пред камерата и да изиграе "Големанов". Не стана, но има късмета да бъде главният персонаж в сериала на Иван Ничев "Бай Ганьо заминава за Европа". Веднага след като лентата с огромен успех премина през телевизионния екран, бе готов сценарият за "Бай Ганьо се връща от Европа". Безпаричието осуети реализацията. Продължението бе заснето след десет години.
