Кали разказа за комата и извадения далак

Израснала е на село, спяла е на сламен дюшек под звездите, къпела се е в кошарата при овцете, играла си е с опашката на магарето... Малки неща, които са я оформили като истински достоен човек, който умее да цени истинските неща в живота.

Истинското име на Кали е Галина Иванова, родена на 2 октомври 1975 г. в София в семейството на Надежда и Димитър. Родителите й се разделят, когато тя е на 8 години, а грижите за нея поема майка й. 

Родителите й имат по един неуспешен първи брак, след което се срещат и създават нея. Има трима братя – Пламен, Георги и Мартин. Още докато майка й е била бременна с нея, е претърпяла катастрофа. По-късно и самата Кали 

катастрофира в тийнейджърските си години

„Два удара в главата, когато се оформяш първо като човек, а после като личност – и ето ти Кали, хахава работа”, описва себе си изпълнителката на „Докато спра да дишам”. 

Най-големият й брат – Пламен, с който разликата им е 8 години, помагал на майка й в грижите на сестричката й. Именно той опазва Кали от пороците, от плъзгането по “наклонената плоскост” и я прави мъжко момиче. Певицата се сеща за една смешна случка, разказана й от загрижения батко. Когато била още бебе, родителите й отишли някъде на гости на обяд и я поверили на неговите грижи. „Аз пък 

точно тогава съм се наакала

През 1975 година са се ползвали пелени, не е имало памперси, и Пламен го е било много гнус да ме преобуе. Извадил ме е на плочките отвън, пред къщата, свалил ми пелените и започнал с маркуча да ме облива – като на пароструйка. Аз съм лазела, бягала и съм викала. Обаче добре се е справил, успял е да ме измие и да ми смени пелените”, през смях разказва обичаната звезда. 

Първите 5 години от живота си Кали прекарва при любимите си баба и дядо в с. Еница. Детството си описва с много любов. Живеели в къща от кирпич и гредоред. Бабата и дядото на Кали били едни от най-богатите в околията, имали двор от седем декара. В двора били и двете къщи – едната кирпичена, състояща се от две стаи. Лятото обаче Кали не спяла вътре, а навън с баба си, под открито небе. Дюшекът на леглото бил сламен. 
А когато валяло дъжд, дядо й слагал една голяма ламарина над леглото, така че дъждът да не пръска върху тях. 

Кали с носталгия си спомня за мазата, в която имало дървени каци със сирене, с вино, със сланина, пръчките с луканките, зимнината. 

„Такава храна, че не можете да си представите! И най-добрите 3D аниматори в Холивуд не могат да пресъздадат това, което съм преживяла, толкова е хубаво”, категорична е тя. Отзад имали голям двор с животни – патици, кози, гъски, кокошки, прасета, овце, магаре. 

Пред къщата пък - бостан, лозе, лехи с домати, краставици и овощни дръвчета. Никаква храна не купували от магазина – единствено жокейчета, лимонада, олио и оцет. Всичко друго било собствено производство. 

“Като огладнеех сутрин, разцепвах една топла питка, слагах вътре сирене – „мечка” се казва този сандвич, и така закусвах. Мляко съм пила от животните, включително и магарето Пешка. Магаренцето на дядо беше много устойчиво и всичко можеше да прави. Стари хора са ми разказвали, че съм ходела зад него, дърпала съм го за опашката, минавала съм между задните му крака и то никога не ме е ритало. И понеже си кръщавам вещите, когато си купих първата кола, с първите събрани повечко пари, я кръстих на магарето – Пешка”, смее се чаровната певица. 

Луксът не е познат за Кали в онези години. На село нямали баня и зимните месеци 

я къпели в кошарата при овцете

защото там било топло. „Сапунът, както и всички други продукти в нашата къща, беше домашно произведен, направен от мас и от сода. Лятото събираха под един улук дъждовна вода в голям казан, която се стопляше на слънце, и ме къпеха с нея. Може би затова съм толкова здрава”, споделя още тя. 

На село имали ниви. Всяка сутрин в четири часа баба й и дядо й ставали и тръгвали към тях с дървената каруца. Кали я увивали в одеяло, както си спи. Понякога се будела в движение от силното и неприятно друсане на каручката. Но друг път се събуждала ... под каручката - слънцето изгряло, тя сложена на сянка, а техните вече работят. „Точно като Белчо и Сивушка, едно към едно – пред очите ми се е случвало”, казва изпълнителката. 

Красимир КРАСИМИРОВ 


Училище на 5

„Имах една любима учителка в градината, казваше се другарката Михайлова. И тя, когато аз трябваше да съм в предучилищна, отиде да преподава в първи клас. Отивам аз на предучилищна, сядам, много ми е скучно – нищо от това, което правеха тогава, не ми беше интересно. Станах и си тръгнах от там. Качих се на горния етаж и влязох при другарката Михайлова. Точно раздаваха учебниците на първокласниците. Прибрах се с учебниците и майка ми се пита какво е това. Отиде след това в училището и се разбраха, че ако ми върви, ще ме оставят да продължа нагоре, ако не – ще повторя първи клас, няма нищо лошо. Така че започнах училище на 5 годинки, нямах навършени 6. Толкова добре се справях, че до трети клас завършвах с похвална грамота и награда дъвка „Идеал”, горда е изпълнителката. 


Пред изключване заради побой в кенеф 

„Навремето беше порок да си дете на разведени родители. До трети клас често влизах в конфликти с мои съученички. Комунистическо време. Казваха им: „Няма да дружиш с тая, защото е на разведени родители”. И някои от децата си позволяваха да ми казват обидни думи по всяко време, което им костваше много – пребивах ги много лошо. Като се оплаках на майка ми разстроена, че еди-коя си еди какво ми е казала, тя: „Ами вземи едно дърво, привикай я в тоалетната и я утрепай”- шегува се, жената, обаче аз откъде да знам. И си я викна в кенефа, и си я оправя едно хубаво – нема свидетели, нема нищо! (смее се). Много се биех.” Естествено, това си имаше последици. В седми клас ми намалиха поведението почти до незадоволително, въпреки че бях отлична ученичка. Заради поведението обаче бях пред изключване”, разказва Кали. 


На косъм от смъртта 

На 15 години преживява най-големия кошмар в живота си. Била тръгнала към центъра да си купува обувки за морето. По пътя й спира кола с непознати хора, които й предлагат да я откарат. „Аз се качих, защото в нашия квартал беше традиция да се качиш, ако някой ти предложи да те закара до някъде, защото автобусът беше много нередовен”, пояснява Кали. 

Колата паднала от моста в река Искър. Много тежка катастрофа, цялата кола пада върху Кали. „Бях няколко дни в кома, имам изваден далак, шит и рязан черен дроб, кръвоизливи в белите дробове, фрактура на черепа и на ръката. Седем дни не беше ясно ще оцелея ли, или няма, но благодарение на лекарите в „Пирогов” или благодарение на това, че съм имала още дни за живеене, оцелях. Не ми е останала психологическа травма, само едни голям белег на корема, който аз всячески се опитвах да премахна с какво ли не. Не стана и накрая го татуирах”, разказва Кали за най-кошмарния период от детството си и въобще от живота си.