Кестените са един от даровете на есента, който много помагат на организма да се мобилизира и запаси с живителни сили през студените дни, когато здравето е най-застрашено.
За родина на кестена се приемат земите около Средиземно и Черно море, откъдето той последователно се разпространил на практика във всички райони на планетата с по-умерен и по-топъл климат. По исторически сведения кестенът бил най-вече почитан както от римляните, така и от древните гърци като извънредно питателна и подпомагаща жизнените сили храна.
Келтите ценели кестена и за неговото действие на афродизиак. С годините този вкусен плод се превърнал и в една от най-ценéните храни в Япония, Китай имного други страни на Изтока. По сведения на римския историк Тит Ливий при нашествието си в Галия легионерите на Юлий Цезар палили кестеновите гори, обричайки на глад и покорство местното население. В двора на краля Слънце – Луи XIV, известен гурман и чревоугодник, кестеновите хлебчета добили широка слава, а захаросаните кестени (marronsglassés) се ценели като извънредно изискан специалитет, който разнасял по света славата на френската кухня. Според редица изследователи латинското название на кестена –Castanea, производно на което е и българското му име, има митологичен произход.
Древната легенда гласи, че Юпитер дълго измъчвал със своята неукротима ревност девицата Неа, една от нимфите на Диана – богинята на лова и природата, довеждайки я до самоубийство. Разгневен от дързостта й, могъщият бог превърнал безжизненото й тяло в кестеново дърво с множество бодли по плодовете.
След като се появили картофите кестенът в значителна степен изгубил позициите си на важна въглехидратна храна. Традициите, свързани с него, в значителна степен са се запазили и до днес най-много във Франция, Италия и Турция, където се предлагат разнообразни специалитети. В есенните месеци неустоимият аромат на печени кестени
Във френското село Тел, разположено в живописната територия Божоле вер северно от Лион, в продължение на повече от четири десетилетия ежегодно всеки трети четвъртък на октомври се провежда великолепен празник на кестена. Освен знаменитите кестенови лакомства на участниците в празника се предлагат и много други специалитети – гордост на прочутата френска кухня.
Почитта, дори преклонението, с които древните в продължение на хилядолетия са се отнасяли към плодовете на кестена, заинтригуваха учените и те педантично започнаха да изследват техния състав.Ще направим уговорката, че това се отнася за т.нар. питомен, или сладък кестен. Дивият (конският) кестен е красиво декоративно дърво, което често се среща по парковете и градините както у нас, така и в много страни по света. Неговите плодове, които не се ядат,Защото са отровни, иматмного приложения както в народната медицина, така и във фармацията. Оказа се, че нашите предци са били прави в твърде много от своите прозрения. Установено беше, че кестеновите плодове съдържат около 40% въглехидрати, с което се обяснява вече споменатата им висока питателна стойност.
Две трети от въглехидратите съставлява скорбялата, чието съдържание превъзхожда около два пъти това на картофите.
Останалата част се допълва предимно от захароза, декстрини, фруктоза, глюкоза и рафиноза. В хода на съхранението, в резултат на хидролизни процеси, съдържанието на простите захари нараства за сметка на по-сложните – скорбяла, декстрини, рафиноза и захароза. От неусвояемите захари (т.нар. фибри), чието съдържание е около 5%, в кестените се съдържат предимно пектин и целулоза. Тяхното предимство е липсата на глутен, което прави кестените,много ценна храна за страдащите от глутенова ентеропатия (целиакия).Съдържа високо съдържание на свободни аминокиселини, което съставлява около една четвърт от общото количество на протеините (5-6%) в плодовете.
Сред аминокиселините липсват сяросъдържащи (метионин, цистеин), но затова пък присъства важната аминокиселина лизин, чието съдържание в пшеницата например е много ниско. Мазнините на кестените, чието съдържание е 2-2,5%, са много добре изучени. Тяхното количество е многократно по-високо от това в картофите (0,1%). Две трети от мастните киселини, влизащи в състава на липидите, се отнасят към ненаситените, като съотношението между моно- и полиненаситените е горе-долу 1:1. От мононенаситените (омега-9) мастни киселини преобладава олеиновата, а от полиненаситените (омега-3 и омега-6) – алфа-линоленовата. Останалата една трета съставляват наситените мастни киселини, сред които преобладава палмитиновата. Съдържанието на лецитин в кестените е много високо, което ги прави ценна храна, спомагаща за укрепване на метаболизма, подобряване на паметта и общия тонус натялото.
В кестените са открити още органичните киселини ябълчна, млечна и лимонена, редица ценни витамини (А, В1, В2, В3, В5, В6, В8, В9, С, Е) и внушителен набор от важни минерали (калий, магнезий, калций, желязо, мед, цинк, манган, силиций, флуор, хлор, фосфор и т.н.).
Витаминният състав на кестена напомня твърде много този на кореноплодните, като в случая за отбелязване е твърде високото съдържание на важните антиоксиданти – витамините Е и С.
Любопитен факт е, че съдържанието на последния е съизмеримо с това в лимоните. Калоричността на кестените е 180 ккал (753 kJ)/100 г, т.е. около два пъти по-ниска от тази на пшеницата и брашното и толкова пъти по-висока от тази на картофите. Доказано е, че високото съдържание на магнезий в кестените, съчетано с наличието на редица важни витамини от В-групата, спомага за преодоляване на депресия и потиснатост и способства за чувствително повишаване на настроението и положителните нагласи.
Кестените съдържат фенолни съединения, които имат антиоксидантна активност, т.е. борят се със стареенето. Суровите кестени съдържат танин, който придава специфичната им тръпчивост и горчивина. При топлинната им обработка тези усещания чувствително отслабват. В съчетание с пектина танинът е определящ за антидиаричното действие на кестените. Танините имат способността да свързват белтъчините и да спомагат за тяхното усвояване от тялото.Затова в много рецепти за месни блюда кестените присъстват като основна съставка.
Всичко това ни убеждава, че кестените са твърде много полезни за човешкия организъм храна, даряваща здраве, бодрост и добро настроение.
