Ако се събуждате сутрин изморени, а вечерта ви обхваща сериозна апатия, това може да се дължи на нарушен баланс във вашия организъм . Киселинно-алкалната диета би могла да ви помогне. Известно е, че консумираните продукти дават в процеса на храносмилане киселинна или алкална реакция.
Балансът на приеманите храни трябва да е в следното съотношение: продукти с киселинна реакция – 35%; продукти с алкална реакция – 65%.
Когато това съотношение е нарушено, органите и системите в човешкото тяло реагират. При завишено използване на „киселинни” храни, тялото е принудено да „гаси”, създадената от тях среда, използвайки собствени резерви - минерални соли на калция, желязо, калий, натрий, и др. Поради това биохимичните процеси се забавят и се намалява нивото на кислород в клетките. В резултат на това тенът става землист , получават се некачествено храносмилане, умора и апатия, физическа слабост.
Трябва да кажем, че киселинна реакция често има при продукти, за които човек не подозира това, например мляко, кафе, хляб и др. Основна реакция пък често се обезпечава от кисели на вкус продукти, например лимона.
Доказано е чрез различни методи, че хората по-често са склонни да приемат продукти, даващи киселинна реакция. За да се възстанови баланса трябва да се консумират кореноплодни, несладки плодове, ядки, зеленчуци, зелен чай, растителни масла. А за да се компенсира недостига на белтъчини – яйца, риба, месо от птици – те също дават киселинна реакция, но в по-малка степен.
Какво трябва да се ограничи, за да не преобладават киселинните реакции: кафе и напитки, съдържащи кофеин, млечни продукти, нишестни храни, червени меса, алкохол.
Макар и тази теория да има противници, трябва да е ясно, че подобен начин на хранене обезпечава организма с минерали, витамини, антиоксиданти и фибри.
Спазването на подобен режим е лесно, защото нищо не е забранено. Бързо се забелязват резултатите: бодрост, повишена работоспособност, нормализиране на теглото.
Киселинно-алкалната диета е подходяща практически за всеки, като изключение правят само децата, тъй като някои „киселинни” продукти са важни за тяхното израстване и развитие, например млякото. По-внимателни трябва да са хора, които имат свръх чувствителни стомаси, които могат да се раздразнят при увеличен прием на влакнини.
Ако човек е здрав, нищо не му пречи да изпробва този начин на хранене. Помнете, че няма забранени храни, а само ограничаване на някои от тях и то дотолкова, че да се постигне правилния баланс.
Алкално-формиращи храни: покълнали семена, плодове, зеленчуци и техните сокове, бадеми, болшинството от бобовите растения, кората на картофите, бананите, просото, елдата и кафявия ориз.
Киселинно-формиращи храни : месо, риба, яйца, сирене, кашкавал, болшинството от зърната и ядките (съдържащи много фосфорна киселина) и вътрешността на картофите.
Неутрални храни : рафинирана захар и скорбяла, мазнини и олио.
За да поддържаме нужният алкален резерв на тялото, ние можем да ядем приблизително четири пъти дневно алкално-формиращи храни, комбинирани с киселинно-формиращи, например 80% алкални и 20% кисели храни. Има много таблици за храните, на които е указано количеството на киселинните и алкални еквиваленти в различните хранителни продукти. Обаче те са фактически безполезни, тъй като някои хранителни продукти изменят своите стойности в тялото поради метаболични проблеми.
Захарта, която е неутрална, и плодовете, които са алкални, стават киселинно-формиращи в чувствителни организми заради образуването на млечна киселина. Същото е в сила и спрямо продуктите, към които сме алергични. От друга страна, обичайното консумиране на месо може да доведе до състояние на свръх-алкализация, както е обяснено по-долу, заради забавяне на метаболизма и създаване на дефицит от метаболични киселини.
В същото време, семената са алкални, ако са покълнали или прясно ферментирали, при обработка минералите не са достъпни, тъй като остават свързани и след това могат да бъдат киселинно-формиращи. Храната дори може да се изменя, ако е неправилно комбинирана с други храни и дори ако сме емоционално разстроени.
Всичко това противоречи на нашите очаквания за балансирано киселинно-алкално хранене, използвайки таблиците за храните. Освен това в тези таблици е указано съдържание на минерали, което е силно вариращо в зависимост от почвите, условията на съхранение, технологията за производство и начина на приготвяне на храните. Затова единственият надежден начин, е да наблюдавате своето тяло, вашата чувствителност на кожата, тенденции към възпаления, алергични реакции и ако е възможно да проверявате киселинността на вашата урина и слюнка.
Основната причина тялото да стане твърде киселинно е свръхпроизводството на млечна киселина поради:
1. Неефективен метаболизъм
2. Стрес от типа на алергични храни, химична чувствителност или емоционални разстройства
3. Консумация на твърде много сладки храни
4. Киселинно натрупване след консумация на плодове
5. Напрегната мускулна активност
6. Проблеми с кандида
Хроничната повишена киселинност е причина за постоянната загуба на полезните минерали, които са необходими за неутрализиране на киселинния излишък. Това прави тялото свръхчувствително към болки, външни влияния и метаболизмът му става неефективен. Голямото количество киселини принуждава тялото да освобождава много хистамин. Това е причината за киселинността и увеличаването на възпаленията и алергиите, за повишената чувствителност на кожата към ухапвания от насекоми и други дразнители. Много голям брой дегенеративни заболявания се свързват с хронични възпаления.
