Колкото и да обичаме високите температури през лятото, трябва да признаем, че това, на което ставаме свидетели през лято 2024, преминава границите на поносимото. Синоптиците също са на това мнение и се опитват всячески да обърнат вниманието ни към това, че именно човешката дейност е най-големият фактор, влияещ върху изменението на климата.
Ще изпратим най-горещото лято , откакто у нас се мерят температури.
- Г-н Матев, може ли обобщим отсега какво лято изпращаме, ако приемем, че за българина най-горещият сезон приключва през август?
- Климатичното лято наистина приключва на 31 август в 23,59 часа, така че всички обобщения, които ще правим, са за този период - месеците юни, юли и август.
Най-вероятно на 1 септември ще обявим, че лятото на 2024 година е било най-топлото в историята на нашата страна, откакто се правят метеорологични изследвания.
- А това прави колко години?
- От края на 19. век, или 140 години. Но рекордите са за това - да се подобряват. Предишният за най-топло лято е от 2012 година. Очаквам да бъде подобрен с разлика, макар че остават още дни от август и трябва да изчакаме.
Но инерцията е огромна. Юни беше най-топлият в историята, а юли отстъпи само с около 0,2 градуса на най-горещия досега - този от 2012 година. Авансът е огромен и трябва да стане чудо, за да не падне рекордът. Август също върви с температури над нормата, макар и не както предишните два месеца. Юни беше с над 3,5 градуса над нормата, юли - с 3, а се очаква август да е с 2.
- На какво се дължи всичко това?
- Климатът се определя от много на брой физически фактори, но от 50-60 години тежест определено имат и антропогенните. И като се насложат, се получават такива периоди. Разбира се, трудно е да се определят причините за един 90-дневен отрязък.
Но за него ще дам някои интересни факти. Това, че вероятно ще бъде счупен рекорд за средна температура, не значи, че са паднали и за абсолютни такива. Например най-високата до момента е малко над 42 градуса в Сандански и вероятно няма да бъде подобрена.
За справка - по архиви най-високата температура у нас е 45,2 градуса, измерена в Садово на 5 юли 1916 година. Макар че имаме някои съмнения.
- Защо, и аз съм я учил нея в час по география?
- Действително в метеорологичния дневник на Садово от тази дата има записана температура от 45,2 градуса, но е поставена в скоба. Тоест има съмнение. От друга страна, от години новите технологии позволяват възстановяване за дълги периоди назад.
И като погледнем към онзи 5 юли в Садово, няма никакви обосновки за рекордни температури. Третият коз на съмнението е, че на същата дата в близкия Пловдив е измерена температура от „само“ 41,9 градуса! Толкова голяма разлика за 20 километра трудно ще се получи. Иначе 1916 година е наистина много гореща. В Бойчиновци са измерени 44 градуса, но на друга дата. Така че записаният и в учебниците рекорд е под съмнение.
Следващата стойност е 45 градуса, записани в Пловдив - отново на 5 юли, но 2000 година. За мнозина 2 десети не са нищо, но за любителите на статистиката вероятно са важни. Има такива случаи на промяна на рекордите в световен мащаб. Дълги години се смяташе, че най-високата измерена температура е в оазиса Ел Авизия в Либия.
Но Световната метеорологична организация направи щателна проверка на факти, измервателни уреди и т.н. И се установи, че рекордът за абсолютна най-висока температура принадлежи на Долината на смъртта в САЩ (б.а. - 56,7 градуса от 10 юли 1913 г). Така че може да се заличи рекорд, а не да се лежи на стари грешки. В този смисъл за мен рекорда на България го държи Пловдив с 45 градуса от 2000 година. И това лято сме далеч от него.
Но то пък ще се запомни с дълги периоди от екстремни температури. Забележете, в Сандански девет поредни дни максималната температура не падна под 40 градуса. Това е серия без аналог в миналото.
Тези девет дни са допълнени от два с температури от 39,8 градуса. Има подобни серии през 1987 година, но не чак девет дни. И докато тогава е било прието като нещо нечувано, сега като че ли свикнахме. Последните горещи лета ни накараха да се чувстваме не толкова стресирани.
- И на какво се дължи тази поредица от горещи летни сезони? Едва ли е само човешкият фактор?
- Знаем, че основният фактор е слънчевата радиация, енергия и топлина. Малка промяна там води до огромни тук. Трябва да се добавят куп фактори, а накрая и антропогенният.
Последните проучвания показват, че без човешките дейности през последните 50 години температурите през това лято щяха да са средно с 3 градуса по-ниски. Това е неизбежно. В крайна сметка, икономиката е да живеем по-добре. Друга тема е, че може да се случва по-щадящо за природата. Но тук влизаме и в малко политика.
- Може ли да се предвиди, че влизаме все повече в „гръцки“ вариант на лятото, който, за съжаление, води и до пожарите, които преди гледахме по телевизията в нашата съседка и цъкахме с език?
- Прясната статистика сочи, че България тази година е втора в Европа по брой на възникнали пожари. Дори в Гърция са по-малко. А съседите и Италия са „меките“ на летните пожари. Но сега само Кипър ни води по брой.
Разбира се, има дни до края на август, но като гледам жегата, която е затиснала Балканите, и липсата на сериозни валежи поне докъм 20 август, едва ли картинката ще се промени драстично. И нека бъдем внимателни, защото над 50 процента от пожарите са резултат от човешка немарливост.
- Направо полудявам, като видя по магистралата ръчичка с фас, която се подава от прозореца и го хвърля. Трябва да си истински идиот, за да го направиш при тези новини!
- Това е причината за една трета от пожарите - цигарите. Загледайте се покрай пътищата - има много места с горели малки площи. Това са точно от незагасени фасове. Трябва да внимаваме и при правенето на барбекю. В дълбочина въглените са живи повече от 24 часа. Един вятър може да ги раздуха и да направи огромен пожар в горите.
- Да се върнем на темата в поредицата от горещи лета, какво показва статистиката?
- От 2000 година насам са само червени линиите, тоест по-топли от нормата лета. Там някъде става пречупването. Само 5 лета за последните 24-25 години са под нормата. Така лятото на тази година почти сигурно, както споменахме, ще е най-горещото в историята. Следват това от 2012 година и от 2007-а. Между другото, през последната цитирана има измерена температура от 44,6 градуса.
- Тоест има логика да очакваме продължение през 2025-а и 2026 година?
- Да, и вероятно е рекордите да падат, но акцентът ни трябва да е върху друго -липсата на валежи. Новите лета в България се отличават с нетрадиционно разпределение на валежите. Като количества не са много големи. По-лошото е, че падат основно за 15-20 дни в началото на лятото, после следва суша. Разбира се, за някои култури този вариант не е лош. За естествената растителност обаче е много вредно заради пожарите.
- Да не стигнем и до безводие?
- Има го и това, но там вината е наша. Между 70 и 80 процента от водата у нас се губи по тръбите. Само ще направя сравнение с Германия - там загубата на питейна вода е под 10 процента. И друго - ние сме от страните в Европа с най-малки водни ресурси като цяло. Дори Гърция има по-голям. Изваждам от уравнението Дунав. Говоря само за местни източници.
- Да завършим с нещо положително - морето и планините ще са топ през август за почивка.
- Да, въпреки някои кратки валежи, които имаше по морето. Но те пък са радост, защото спасяват от пожари, а от друга страна, не могат да развалят почивката. Не трябва да гледаме толкова черно на климата. Дълъг летен сезон пък е добър за туризма, за някои аспекти на селското стопанство. Нека климатът бъде с нас, за да живеем по-добре.
Симеон Матев е един от най-известните климатолози у нас. Преподавател в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет и автор в платформата "Климатека".
