В началото на световната Ковид-пандемия се смяташе, че вирусът (почти) не засяга децата . С появата на различните му мутации обаче и с по-задълбочените проучвания в различни страни това схващане вече не се застъпва от лекари и учени.
Днес децата също боледуват, за щастие много по-леко. Нещо повече, родители от любопитство правят тестове за антитела и установяват, че децата им са имали среща с вируса дори без признаци на заболяване, което ги прави и разпространители на вируса.
С въвеждането на тестове за учениците този процес вече се контролира в известна степен.
Първите признаци се наблюдават след 1-14 дни, но най-често 3-7 дни след контакт с вируса. Те по нищо не се различават от другите вирусни заболявания или т.нар. настинки: кашлица, болки в гърлото, температура са най-честите оплаквания. Болестта може да протече и с болки в мускулите, главоболие, диария, гадене, хрема, загуба на вкус и обоняние, много рядко обрив. Децата се справят много добре с вируса, но сме нащрек когато има съпътстващи сърдечносъдови заболявания, аномалии на дихателната система, лечение с имуносупресори, тежко недохранване и други хронични заболявания.
Какво да правим, когато детето се разболее?
Свържете се с лекаря на детето, той ще го прегледа и при нужда ще назначи тест за COVID-19. При положителен тест изолирайте болното в отделна стая, за да не заразява околните. Проветрявайте често, дезинфекцирайте ежедневно общите помещения, мийте ръцете, носете маски когато влизате в стаята на болното дете. Необходими са много течности, витямин D и симптоматично лечение – капки за нос, таблетки и спрейове при болки в гърлото, лекарства против висока температура, диета при разстройство и т. н.
Трябва дебело да се подчертае, че няма научни доказателства за ефект на десетките рекламирани средства за лечение, не тъпчете детето с прехвалените добавки, само го затруднявате. А колкото до антибиотиците, още от времето на тяхното откриване се знае, че те НЕ действат на вирусите! Антибиотици се включват само при бактериални усложнения, които могат да настъпят след пет-седем дни. В повечето случаи това не се налага при децата.
Изследванията на кръвна картина не са специфични, особено в началото. Те служат за ориентир дали има бактериална инфекция в определен период и дали да се започне лечение с антибиотик. Рентгеновата снимка показва наличие на пневмония и нейната тежест, в първите дни тя е безпредметна.
За какво да внимаваме при болното дете?
Висока температура повече от 5 дни, учестено дишане в спокойно състояние и без температура повече от 50 вдишвания на минута при кърмачета, повече от 40 до 5-годишна възраст и повече от 30 над 5-годишна възраст. Притеснителна е и изключителната отпадналост и апатия, сънливост, упорита суха кашлица нарушаваща съня на детето.
Пулсовият оксиметър е добро решение за оценка на състоянието на болното дете, той показва насищането на кръвта с кислород /сатурация/, нормата е 94-99. При спадане на сатурацията и при изброените признаци за влошаване потърсете лекар.
Публикацията изготви д-р Павлина Андреева