Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври.
Страни, използващи ЛЧВ Страни, използвали ЛЧВ в миналото Страни, никога не използвали ЛЧВ
От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.
Така, че мили читатели на 27 март в 3 часа ще трябва да смените часовниците си с 1 час напред и да започнете да се наслаждавате на по- дълги и слънчеви дни
