Кога се иска Прошка през 2025? Традиции и обичаи за Сирни Заговезни
Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския народен и християнски календар. Той се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден, и поставя началото на Великия пост.
Кога и как се иска Прошка?
Прошка може да се иска през цялата седмица преди Сирни Заговезни, но традиционно това се случва именно в неделния ден. Обичаят повелява по-младите да искат прошка от по-възрастните , като изричат думите „Прости!“ или „Прощавай!“ , а отговорът трябва да бъде „Простено да ти е!“ .
Прошката не е просто ритуал, а акт на смирение, благодарност и духовно пречистване. Тя символизира осъзнаването на грешките, както и желанието за ново начало без обида и злоба.
В наши дни традицията се спазва основно в семейна среда – вечерта на Сирни Заговезни семейството се събира около празничната трапеза, а най-младите членове искат прошка от родителите, бабите и дядовците.
Традиции и обичаи на Сирни Заговезни
Празникът е известен още като Прошка, Поклади, Сирница, Масленица и е изпълнен с различни обреди, свързани с пламъка, храната и прошката.
1. Трапезата на Сирни Заговезни
През седмицата преди празника (от 24 февруари до 2 март 2025) е забранено консумирането на месо, но са разрешени млечни продукти, яйца и риба. Вечерта на Сирни Заговезни трапезата е изобилна, но след този ден започват Великденските пости.
- Баница със сирене
- Варени яйца
- Млечни продукти – сирене, кашкавал, кисело мляко
- Мед и халва
- Печени или пържени палачинки
2. Хамкане – забавен ритуал за здраве
Един от най-веселите обичаи на празника е хамкането . На червен конец се завързва парче халва, варено яйце или сирене и се люлее над масата. Участниците трябва да го захапят без помощта на ръцете си. Смята се, че който успее да го хване най-бързо, ще бъде здрав и успешен през годината.
3. Огньове и прескачане на огън
В много краища на България се палят големи огньове , около които се събират хората. Те символично „изгарят“ злото и зимата, като същевременно очистват духа на вярващите. Младите прескачат пламъците за здраве и късмет.
4. Кукерски игри и прогонване на злите сили
В някои райони се организират кукерски шествия , подобни на тези при Сурва. Маскираните участници гонят злите сили и празнуват идването на пролетта.
Какво НЕ трябва да правим на Сирни Заговезни?
- Да отказваме прошка – вярва се, че ако не простим, ще носим тежестта на обидите през цялата година.
- Да се караме и обиждаме – този ден е посветен на мира и разбирателството.
- Да ядем месо – това вече е забранено, тъй като започва постната подготовка за Великден.
Заключение
Сирни Заговезни е не просто традиция, а време за равносметка, смирение и духовно израстване. Той ни напомня колко важно е да се освободим от обидите, да простим и да продължим напред с чисто сърце.