Архангелова задушница е на 3 ноември 2018 година– се отбелязва в събота точно преди Архангеловден и е позната също като Мъжка задушница.
Какво се прави на Задушница
На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, а в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите.
Камбаната бие за траур, а живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. Подир което раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“.
Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати.
От тези подавки се носи и в църквата.
Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.
От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, поради това се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.
Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
На Задушница почитаме починалите си близки
В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“.
За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино.
Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.
Какво не се прави на Задушница?
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.
Освен това има и определени дни, в които не бива да се правят панахиди. Това са дните в първата седмица от Великия пост, в периода между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), както и от Лазарева събота до неделята, известна като Томина неделя.
