Основната съставка на помена по време на Задушница е т. нар.
„Раздавките“ се дават на другите хора на гробищата, на приятели на починалия, на съседи и други хора, които да го поменат с думите „Бог да го прости!“. Църквата не е приела да се оставя храна на гроба за покойния, защото се смята, че душата няма нужда от храна, тя е нетленна.
Обикновено Задушниците в църковния календар са 3:
- през февруари/март (Голяма или Месопустна);
- май/юни (Черешова);
- началото на ноември (Архангелова).
Те винаги са в събота - преди Месни заговезни, след Спасовден и около Архангеловден, съответно според православния календар в България. Това е денят, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. След службата се прави обща панихида. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.
Какви са ритуалите на трите Задушници?
Месопустна (Голяма) задушница
В съботния ден срещу Месни заговезни (седмица преди началото на Великия пост), у нас по традиция се приготвя жито за помен, хляб и вино, и напоследък се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, апостолски текст и четения от Евангелието. Свещениците извършват парастас на гроба, който е по-кратък от панихидата.
Черешова задушница
В събота преди празника Петдесетница, Задушницата се нарича Черешова, защото обикновено през този период на годината зреят черешите и се донасят за помен новоузрели плодове.
Архангелова задушница
В събота преди Архангеловден е така наречената „Велика задушница“, която напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тъй като е специално посветена и на загиналите воини, тя се нарича и „мъжка“.
Тя е последната за годината и е различна общата трапеза на гробищния парк. На нея се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива. Споменават се починалите с думите “Бог да прости”, правят се и раздавки.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъстват вино, питки (или хляб), месо, варено жито, бонбони, дребни сладки, кекс ябълки и други плодове. Всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.
На този ден не се работи, не се пере и не се върши никаква домакинска работа.
Кога се падат помените през следващите 7 години?
Голяма задушница
2022 – 26 февруари
2023 – 8 февруари
2024 – 9 март
2025 – 22 февруари
2026 – 14 февруари
2027 – 6 март
2028 – 19 февруари
2029 – 10 февруари
Черешова задушница
2022 – 11 юни
2023 – 3 юни
2024 – 22 юни
2025 – 7 юни
2026 – 30 май
2027 – 19 юни
2028 – 3 юни
2029 – 26 май
Архангелова задушница
2022 – 5 ноември
2023 – 4 ноември
2024 – 2 ноември
2025 – 1 ноември
2026 – 7 ноември
2027 – 6 ноември
2028 – 4 ноември
2029 – 3 ноември
В кои други дни се поменуват починалите?
Помени на починалите се правят на трети, девети и 40-ти ден от смъртта. Най-значим е последният помен. След това се правят на третия, шестия, деветия месец, на първата година и на всяка годишнина след това. Починалите близки могат да се поменуват и всяка събота.
В църквата не се правят панихиди през първата седмица на Великденските пости, една седмица преди и след Великден (от Лазаровден до Томина неделя), както и от 21 декември (Игнажден) до 7 януари (Ивановден).
