Едно бебе се приготвяло да излезе на бял свят при родителите си на Земята. За да го подготви за този миг, Господ го извикал при себе си.
Боже, аз съм твърде малко и уязвимо. Как ще успея да превъзмогна всички препятствия, които ме очакват там? -попитало разтревожено мъничето.
-Не бери грижи, чадо! Избрал съм да те посрещне на Земята най-благонадеждния и милангел, който познавам, успокоил го Бог.
-Но, Боже, аз не познавам езика на хората, обитаващи Земята. Как ще разбера какво ми казват те? Ще мога ли да се разбирам с тях? -пак се притеснило бебето.
-Нека и това не те тревожи, дете! Ангелът, който ще ти пратя, ще те приеме такова, каквото си и ще те научи на езика на човеците. Той ще бъде търпелив с теб, всяка вечер ще ти пее песни и ще ти чете приказки. Така ти ще имаш възможност да го овладееш до съвършенство, обещал Господ на бебенцето.
-Страх ме е да отида на Земята, Боже! Аз съм толкоз малко и беззащитно същество. Чувало съм, че хората там са зли. Нападат се и се убиват! Как ще успея да се предпазя от лошите човеци, които ще искат да ми навредят? -промълвило мъничето.
-Не се страхувай, фъстъче! Ангелът, който ще те посрещне, ще бди над теб през цялото време и ще те закриля винаги. Той ще те обича, че ще е готов да изложи собствения си живот на опасност, само за да си спаси твоя, обещал Господ.
Докато Бог разговарял с бебето, изведнъж се дочули човешки гласове и Господ рекъл:
-Време е, чедо! Тръгвай към Земята!
-Но, Боже, ти не ми каза името на моя ангел. Как ще успея да го открия?
-Това е без значение, тъй като той сам ще те познае. А името му не е важно, понеже ти ще го наричаш Мамо…
