Живял някога един възрастен мъж, който всички много уважавали заради мъдрите съвети, които винаги давал. Освен това той бил изключително спокоен, добронамерен и щастлив, и се държал много приветливо с всеки, който идвал в дома му.
Един ден при него се поядрецът вил младеж, който поискал да узнае каква е тайната на неговото щастие.
– Не знам какво да ти кажа за себе си, с което мога да съм ти от полза, но пък знам нещо, много важно за теб.
– Какво да знаеш за мен? Говори! – поинтересувал се моментално младежът.
– Знам, че до дни земният ти път ще приключи и ти ще си отидеш от този свят – убедително заявил старецът.
При тези думи младият мъж се разстроил много и се прибрал у дома. Той приел казаното от мъдреца за чиста истина, ето защо решил през следващите дни, които му остават, да направи всичко онова, за което досега не му е достигало време.
Така той започнал да се държи много по-добре към своите близки, да разкрива чувствата си към любимата жена и да не се ядосва за дреболии, както по-рано. След седем дни той се върнал при мъдреца, за да поиска една последна благословия, преди да си отиде от този свят.
– Имаш благословията ми, младежо. Но знай, че това, което ти казах, всъщност беше с цел да те накарам да промениш поведението си. Животът е пред теб. Разкажи ми как минаха последните ти няколко дни? – попитал старецът.
– Живях в пълна хармония, защото оценявах всеки един ден и не се ядосвах на близките си. Радвах се на споделеното време с тях и ги обичах безрезервно. – разказал младежът.
– Вече си наясно с моята тайна за щастлив живот. Живей и ти така, все едно всеки един ден ти е последен на земята, и ще си щастлив!
