Отношенията ни с Антон се развиха много бързо. Току-що се преместих в този град и нямах намерение да имам връзка с никого.
Веднага си личеше колко много обича и е привързан към майка си. Той слушаше всичко, което му казваше, опитваше се да му угоди във всичко, да му помогне, дори и да не го иска.
Когато бях малка, баба ми казваше, че това как един мъж се отнася към майка си, определя как ще се отнася към жена си. Думите на баба ми веднага ме плениха. Затова след няколко месеца ухажване се съгласих с предложението на Антон да се оженим.
И няколко седмици след сватбата разбрах, че чакам дете. Тогава ми се стори, че съм най-щастливата жена на света. Но от този ден всичко започна да се разпада...
До последно работих в магазина на свекърва ми. Дори когато оставаше само седмица до раждането, тя не ми потърси заместник. В резултат на това в деня на раждането затворих магазина по-рано, за да отида в родилния дом.
Когато майката на Антон разбра за това, тя се ядоса. Тя пристигна в родилния дом и ми каза да си опаковам нещата и да се махам от дома й. Но тя дори не погледна новородения си внук Паша, точно като съпруга ми. Съпругът ми каза само, че не е очаквал такава безотговорност от моя страна. В резултат на това приятелка ме посрещна при изписването. От тогава живея с нея.
Минаха четири месеца от този ден, а аз все още не мога да дойда на себе си за случилото се. Все още имам чувството, че сънувам кошмар и не мога да се събудя. Не знам какво да правя по-нататък без доходи и собствен дом, с малко дете!!!
