Когато Арнолд вижда бедната си майка на сватбата си, той се ядосва, защото й е казал да не идва. Тя му дава подарък и вдига тост, а Арнолд избухва в сълзи и пада на колене в следващата минута.
— А, вижте, някой си тръгва от кафенето усмихнат.
— Ще бъдем там, мис Даяна. В колко часа е сватбата? — попита колега, докато други се стичаха около Диана, която не можеше да спре да се изчервява.
— Тази неделя е в 11 сутринта. Ще се радвам да ви видя всички в църквата.
60-годишната жена беше чистачка в заведението. Беше си взела половин ден почивка, за да купи най-хубавия сватбен костюм за единствения си син Арнолд. Даяна прекара дълго време в избиране на синия костюм. Беше доста скъп, но тя не се притесняваше.
— Моето момче трябва да изглежда възможно най-добре! — мислеше си тя.
Даяна беше похарчила всичките си спестявания за купуването на костюма на сина си и нямаше търпение да види реакцията му, когато го изненада у дома…
— Нямам търпение да го видя как се жени! — Даяна се замисли. Тя чакаше с нетърпение този момент, откакто Арнолд й каза за плановете си да се ожени за приятелката си Маша.
— Сине, виж какво имам за теб! — Даяна нахлу в дома им с костюма в ръка и грейнала усмивка на лицето. — Сигурна съм, че това ще ти хареса! Можеш ли да го пробваш? Продавачът ме увери, че мога да го заменя, ако нещо не е наред.
Тя извади костюма от чантата с дрехи и го показа на Арнолд, който се намръщи. Той не беше доволен.
— Няма да нося толкова обикновен костюм за сватбата си. Женя се за дъщерята на богаташ и трябва да изглеждам по най-добрия начин. Бих изглеждал безобразно в този евтин костюм.
Очите на Даяна започнаха да се пълнят със сълзи. Тя се престори, че е добре, но думите на сина й я накараха да млъкне. Беше разочарована и сърцето й натежа.
Но нищо не я смаза повече от това, когато Арнолд й каза:
— Още нещо… не искам да идваш на сватбата ми. Всички от богатото семейство на годеницата ми ще присъстват. Не искам да си там в твоите стари дрехи и да разваляш имиджа ми. Всички ще ме питат какво работиш и не искам да им казвам, че си просто чистачка.
Диана вече не можеше да сдържи сълзите си. Тя забърза към стаята си и се заключи. Жената плака през останалата част от деня, защото беше ужасно наранена. Арнолд беше твърде зает, за да я провери и излезе, за да присъства на подготовката за сватбата. Тържеството беше в два дни.
Беше неделя — дългоочакваният голям ден от Арнолд. И въпреки забраните на сина си, Диана не би пропуснала такъв красив момент. Тя се събра и провери гардероба си, като избра най-красивата рокля, която имаше, след което се приготви.
— Ти си твърде млад, за да разбереш желанието и болката на една майка. Не мога да си позволя да пропусна твоя голям ден, сине. Идвам. — каза тя на глас, докато се взираше в огледалото.
Диана опакова стара керамична ваза, която смяташе да подари на сина си. Когато пристигна в църквата, видя, че колегите и шефът й вече са там. Тя беше щастлива и за момент забрави, че Арнолд я бе помолил да не присъства на сватбата му.
— Здравейте, мис Даяна! Сигурен съм, че сте най-щастливата майка на земята! — коментира шефът й.
Даяна се усмихна и влезе с тежката кутия с подаръка. Тя гледаше как булката и младоженецът си разменят брачните халки и след това се целуват. Дори и да искаше, Даяна не можеше да спре сълзите си. Тя беше във възторг.
След сватбата се състоя пищен прием. Няколко богати гости се стекоха на мястото, за да поздравят младоженците. Арнолд видя майка си да се приближава и беше шокиран. Той повдигна вежди с отвращение.
“Защо е дошла? Казах й да не ми разваля деня!”, помисли си той.
— Поздравления, скъпи! Вие двамата изглеждате невероятно! Най-добри пожелания! — каза Диана, подавайки подаръка на сина си.
Арнолд се огледа и осъзна, че моментът е заснет. Той не искаше да прави сцена и затова плахо взе подаръка от майка си. Той леко разкъса кутията и видя вазата вътре. „
— Тя ми подарява стара ваза, която стоеше в къщата? Колко евтино?! — изпъшка той.
Арнолд се отдалечи, за да хвърли подаръка на майка си, който смяташе за „боклук“, но беше прекъснат от гласа й по микрофона. Арнолд пребледня от шок. Той нямаше представа, че 25-годишна тайна, която тя криеше от него, ще бъде разкрита този ден.
— Преди 25 години, само минути преди най-добрата ми приятелка да почине… — започна Даяна, която бързо погледна нагоре към тавана, докато сълзите започнаха да се събират в очите й.
— Тя ми даде една стара ваза и ми каза да я дам на сина й в деня, в който се ожени. Беше подарък от покойните й родители и тя искаше синът й да я има.
Арнолд не разбираше какво казва майка му.
— След като тя почина, аз осинових малкия й син и го отгледах като свой собствен. Никога не съм се женила за никого, защото исках да посветя времето и любовта си само на детето. Сине, време е да провериш какво ти е оставила покойната ти майка във вазата. Наздраве! — Даяна вдигна чаша за тост, докато шокираният Арнолд оглеждаше вазата.
Той беше поразен. Вътре в старата керамична ваза имаше пачки пари. Сълзи бликнаха от очите му, когато падна на колене.
Арнолд осъзна, че жената, от която се срамуваше, не е рождената му майка, а тази, която е пожертвала целия си живот, за да го отгледа. Тя беше повече от майка за него. Тя беше неговият спасител и ангел-пазител, който го е спасил, след като е останал сирак.
— Спазих обещанието си към моята покойна приятелка. Радвам се за теб, синко. Пази се и Бог да те благослови! — завърши Даяна. Тя тръгна към входа, за да си тръгне, но Арнолд не можеше да я пусне така. Той се втурна след нея и й препречи пътя.
— Мамо, съжалявам. Любовта ти към мен е безценна. Съжалявам, че те нараних. Никога не съм бил добър син, но ти винаги си била добра майка за мен. Защо не ми каза, че съм сирак? Моля те, не ме напускай. Не искам отново да ставам сирак.
Даяна прегърна Арнолд и те се върнаха на сцената, където младоженецът танцува с майка си.
— Обичам те, мамо! — прошепна той и Даяна се усмихна, а от очите й бликнаха сълзи на радост.
Какво можем да научим от тази история?
Една майка ще направи всичко за детето си, дори ще пренебрегне недостатъците му, за да го види щастливо. Въпреки че синът й забрани да присъства на сватбата му от срам, Даяна предпочете да игнорира това, защото искаше да стане свидетел на големия ден на сина си и неговото щастие.
Никаква сума пари не може да се измери с любовта, която една майка изпитва към детето си. Когато Арнолд научи, че Даяна го е отгледала и му е осигурила по-добър живот след смъртта на рождената му майка, той съжаляваше, че не я е поканил на сватбата си. Никакво богатство не можеше да се мери с любовта на Даяна към него.
