Ако смятате, че зимата в цяла България, включително и във вашия град е студена, снимките на Оймякон , Русия , най-студеното село на Земята , може да ви накарат да размислите. През 1924 г.
Фотографът от Нова Зеландия Амос Чапъл решил да си направи двудневно пътешествие до Якутск , най-студения град на Земята, за да заснеме всекидневния живот в Оймякон.
"Носех тънък панталон, когато стъпих за първи път навън при –47°C. Спомням си как студът сякаш физически обгърна краката ми, следващата ми изненада бе, че слюнката ми понякога замръзваше на игли, които бодяха устните ми," споделя фотографът.
Той си спомня още, че най-трудното нещо не бил самият студ, а че пръстените за фокуса и увеличаването на фотоапарата му понякога замръзвали.
Иронично името на селото Оймякон означава „незамръзваща вода“ заради близкия термален извор.
В повечето домове в Оймякон все още се горят въглища и дърва за отопление и има твърде малко модерни удобства.Там не расте нищо, затова хората ядат конско и еленско месо. Само един магазин доставя необходимото, а местните жители изкарват прехраната си отглеждайки елени, ловувайки и ловейски риба.
Докторите казват, че причината те да не страдат от недохранване е това, че млякото на тези животни съдържа много важни хранителни съставки.
Не е изненадващо, че местните са свикнали с климата и за разлика от други страни, където малко снежец затваря цялата държава, единственото училище в Оймякон затваря врати само ако температурите паднат под -52°C.
Оймякон се намира на 750 метра надморска височина, а денят варира от 3 часа през декември до 21 часа през лятото. Въпреки ужасяващите зими, през юни и юли температури над 30°C не са необичайни. Има няколко модерни удобства в селото – но много от сградите все още имат външни тоалетни и повечето хора използват въглища и дърва за отопление. Когато доставките на въглища са нередовни, електроцентралата започва да използва дърва. Ако силата намалее, електричеството в града се изключва след около 5 часа, а тръбите замръзват и се напукват.
Централният пазар в Якутск е пълен с риба и месо, тъй като зърнените култури не виреят там.
"Пътят на костите" е единственият път към Оймякон.
На табелата на селото пише "Оймякон, полюсът на студа".
Ежедневните проблеми на жителите включват замръзване на мастилото, чаши, замръзващи за лицата на хората и батерии, които губят сила. Местните понякога оставят двигателя на колата си запален през целия ден от страх, че няма да могат да го стартират. Дори и в града да имаше мобилно покритие, телефоните нямаше да могат да работят при подобни температурни условия.
Замръзнала къща в центъра на града.
Тези кучета са с изключително дебела козина.
Повечето тоалетни са външни, защото замръзналата земя възпрепятства инсталирането на вътрешна канализация и водопровод.
Местен фермер прибира кравите си за през нощта на топло.
Единственият работещ магазин в Оймякон предоставя на жителите на селото всичко, от което се нуждаят.
Колите могат да се държат само в отопляеми гаражи. Онези, оставени навън, не трябва да се изключват, иначе няма да успеят да запалят.
В селото има централно отопление, предоставено от ТЕЦ на въглища.
