Призракът на ядрената зима отново се рее над света. Владимир Путин обяви, че е готов да го употреби в агресията си към Украйна.
Наличните ядрени бомби по света са три типа - първият е т. нар. стратегически, които са пряк път към незабавен апокалипсис. Пример за такова оръжие са ракетните комплекси на СССР. Изстрелват се от шахти, носят голям ядрен заряд, летят надалеч - до 6000 км. От такъв удар диаметърът на унищожение е 160 км. Все едно Чернобил умножен по 10. Шансове за оцеляване няма. Който го преживее, ще завижда на умрелите веднага. Истински апокалипсис.
Вторият тип са т. нар. тактически оръжия, които се изстрелват от кораби и самолети. Те носят среден заряд, който оставя “изгорена земя” в радиус до 30 км, но има шанс за оцеляване. Образно казано, това е половин Чернобил. Тактическите ядрени оръжия са нещо като претапорте на Апокалипсиса.
Пред сп. “Форбс” анализатори посочват, че е най-вероятно Москва да използва тактически ядрени оръжия, които имат сравнително малък обхват и се използват на бойното поле срещу противниковата армия или за разрушаване на важен логистичен хъб. Те са по-малки от стратегическите ядрени ракети с далечен обсег, които
сриват цели градове на хиляди километри от мястото на изстрелването,
но мощта им може да бъде съизмерима. Най-мощният тактически ядрен снаряд може да е от 100 килотона, докато бомбата, пусната над Хирошима, бе 15 килотона. Военни обясняват, че типичното тактическо оръжие, използвано на бойното поле, има мощност между 1 и 50 килотона, а обсегът на щетите е около 5 кв. км. Този вид бойни глави могат да бъдат поставяни на различни системи, предназначени за изстрелване на конвенционални експлозиви и могат да бъдат пускани както от земята, така и от водата.
Тези ракети се проследяват, когато са пуснати чрез системите им за насочване. По време на разведряването ядрените сили си предоставиха взаимно алгоритмите за насочване. Рискът от тези оръжия е висок, но все пак има взаимен контрол.
И третият тип са ядрени оръжия с малък заряд. При атака те заличават всичко в радиус до 8 км и не се нуждаят от предварително разполагане на някаква платформа. Това е фактически ядрена бойна глава, която може да бъде сложена на всякакъв носител като ракетните комплекси С 300 или С 400, “Хаймарс” или дори на оръдеен далекобоен снаряд. Макар щетите да изглеждат по-малки, тези оръжия практически няма как да бъдат проследени и неутрализирани преди момента на взрива. Но поражението им се определя като “мини-Чернобил”.
Главната защита на света от унищожение са договорите за взаимно сдържане между определени страни
Става дума за държавите от т. нар. Ядрен клуб - САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай, които официално имат атомни бомби. И Индия, Пакистан, Израел, Северна Корея, също разполагат с подобни оръжия, но неофициално. Според доктрините, ако в някоя от тях започне подготовка за изстрелване на ядрена бойна глава, никой от лидерите няма да чака тя да излети. Ще бъде нанесен превантивен удар от няколко, а може би и от всички ядрени страни едновременно. Защото това е основата на идеята за взаимно сдържане. А ако бъде нанесен ядрен удар по неядрена страна - всичките останали са длъжни да направят демонстративен отговор по агресора.
Това е прието така, за да се парира рискът диктатори да се стремят към ядрено оръжие, за да накажат съседа си. Между другото през 80-те години ядрено оръжие бяха добили още Алжир, Египет, Либия, Норвегия, Швеция, Нидерландия, Австралия, Република Южна Африка. Румъния, Югославия и Южна Корея в сивата зона, но е безспорно прието, че могат да си произведат в мислими срокове. Идеята е, че ако някой употреби ядрено оръжие, се срива целият световен ред и затова е предвидено агресорът да стане незабавно мишена на асиметричен отговор.
Смята се, че Северна Корея има атомна бомба от 2006 г. Не е сигурно доколко е работеща, но
има извършен подземен опит,
който по сеизмологични сведения не се знае колко е бил успешен. Страната непрекъснато прави провокативни изстрелвания на балистични ракети, както последният отпреди няколко дни.
Особен случай са бившите съветски републики Украйна, Казахстан и Беларус, които предадоха своите ядрени оръжия на Русия след разпадането на СССР срещу гаранции за тяхната сигурност. Ако Москва използва ядрено оръжие срещу Киев, е много вероятно Казахстан и Украйна да поискат да възстановят своите запаси. Същото важи и за Румъния и Швеция.
Разузнавателна информация на НАТО сочи, че Русия прави планове да употреби от т. нар. маломощни ядрени оръжия. Според данните планът бил да се изстреля малка бойна глава по военното летище край Лвов, като стремежът бил да се избегнат много цивилни жертви, но да се покаже на света, че могат. Надеждите са, че 8-те души, които стоят между Путин и копчето, няма да му изпълнят заповедта. Защото след мобилизацията руският президент и неговите заповеди губят легитимност. Независимо дали Украйна е член на НАТО, или не, ще има ядрен отговор спрямо Русия.
Какво е ядрена зима
Хипотеза, при която след употреба на ядрено оръжие в стратосферата се отделя голямо количество прах и сажди, които засенчват слънчевото греене и на цялата планета климатът става арктически. Това, разбира се, е само математически модел, но данни от геологичната история на Земята сочат, че той е доста реалистичен. Например най-убедителната теория за изчезването на динозаврите е изригването на вулкан в района на днешния остров Реюнион, довело до голям облак прах, затъмнил слънцето, и до последвалата рязка промяна в климата през юрската епоха.
Неутронна бомба или златната ракета
Неутронната бомба е вид ядрено оръжие, изобретено през 1958 година в САЩ и разработвано във Франция, СССР и Китай.
[Image: Реплика на най-голямата детонирана съветска ядрена бомба AN-602 (Цар - бомба) бе изложена в Москва през 2015 г. СНИМКА: РОЙТЕРС]
Реплика на най-голямата детонирана съветска ядрена бомба AN-602 (Цар - бомба) бе изложена в Москва през 2015 г. СНИМКА: РОЙТЕРС
То по същество е малка атомна бомба 1 килотон (15 пъти по малка от тази над Хирошима), която е заредена с изотоп на берилия и предизвиква насочен поток от неутрони, които унищожават само живите същества и електронните съобщения, но не предизвикват много големи разрушения. Американският проект е спрян от президента Джон Кенеди, но възстановен при Джими Картър и Роналд Рейгън. Идеята им е била това да са оръжия, които унищожават балистични ракети в полет.
През деветдесетте години повечето ядрени сили се отказват от тях заради очевидната им антихуманност. Предполага се, че днес неутронни бомби притежава само Китай. СССР е правил успешни опити с ракетите на съветската система за противоракетна отбрана А-135 “Амур”. Не е ясно днешна Русия има ли технологии, за да поддържа такова високотехнологично оръжие, или си е купила от AliExpress.
Американската противоракета LIM-49A Spartan, приета на въоръжение през 1975 г., носи петмегатонна неутронна бойна глава, а за увеличаване потока на частиците вътрешната ѝ повърхност е покрита със златен слой. Затова ѝ викат “златната ракета”.
Атомното поколение
От 1945 г. до август 1963 г. в света са взривени 525 ядрени бомби с обща мощност 294 мегатона. Най-интензивните ядрени години са 1954-1958 и 1960-1963 г. Рекордът по брой експлозии държат САЩ - 35 бомби през 1962 г.
Ядрените взривове отделят в атмосферата по 10 млн. тона радиоактивен прах годишно. Неговата токсичност се измерва по формула, според която на всеки мегатон мощност отговаря радиация, съизмерима с тази на 1,5 млн. кг радий. Този прах попада в почвата чрез валежите, но част от него се издига в атмосферата и на 400-1000 км височина възниква изкуствен радиоактивен пояс. Той се простира в долната част на естествения Пояс на Ван Алън и съдържа над 100 изотопа.
Сред тях цезий 137, въглерод 14, стронций 90, йод 131 и др. са с висока токсичност. Много от изотопите са с дълъг период на полуразпадане - за йод 230 например той е 75 200 г. - така че този радиоактивен пояс остава практически завинаги.
През 1962 г. е изчислено, че ако въздушните ядрени взривове продължат, през 1970 г. радиоактивността на планетата ще надвиши безопасната за човека норма. Заради високото общо ниво на радиация тогава заченатите в десетилетието 1954-1963 г. хора се наричат “атомното поколение”.
