Колеги на удушвачката: Атанаска не беше луда!

Каза само, че отива при сестра си в Поморие, за да се грижи за децата й. Не е споделяла нищо за семейното си положение. Не е казвала, че има проблеми, че децата и ги гледа мъжа й. А и ние не сме я разпитвали. Беше такава една, отвеяна, не говореше, явно не обичаше да комуникира много-много с хората”, разказват колегите на Атанаска Георгиева от гарата в Скутаре. 

„Тя живееше на квартира в Пловдив, пътуваше до работата, нямал съм оплаквания на другите служители от нея. Аз самият не съм имал забележки, вършеше си добре работата, идваше навреме, спазваше правилата”, каза началникът на гарата в селото, който й е бил шеф. 

Атанаска работила там около година. Местните хора я определиха като „темерут”. „Ние сме свикнали, като идем да чакаме влака, да седнем, да си побъбрим, но това момиче все странеше от нас. Като дойдеше, се опитвахме да я закачаме, да се опознаем, защото всички служители на гарата са наши хора, пием кафе, разказваме си вицове, смеем се, да минава времето, докато чакаме влака. Тя обаче беше много затворена. Като седнеше и се загледаше в една точка, само земетресение можеше да я стресне. Аз в началото си мислех, че е такава - дива, мълчалива, саможива. После, като се загледах разбрах, че има проблеми. Не може все да си тъжен и унил, а пък да няма причина” - това разказа пред репортер на БЛИЦ 72-годишният бай Коста Добринов. Човекът е запознат с живота на гара Скутаре, защото всяка седмица пътува до Пловдив. Ходи на пазар да продава разсади и орехи, и любимото му занимание е да бъбри и да разказва вицове на хората, които работят на гарата. За това и по традиция ходи половин час, преди тренът да пристигне. 

Колегите на Атанаска споделиха още пред наш репортер, че са я чули по телефона малко след като е напуснала и оттогава прекъснала връзка с тях. До момента, в който видели снимката й по сайтове, вестници и телевизии…