– Всъщност, мамо, с Марина дойдохме да поговорим. Извини за откровеността, но кога ще ми купиш кола? – попита ме синът ми.
Седя, пия кафе, гледам Максим и Марина.
Представете си какво е за една майка, когато единственият й син се ожени, но не счете за необходимо да покани собствената си майка на празника си. И сега той дойде да ми напомни за моята дългогодишна уговорка.
Вдовица съм, мъжа ми го няма от 13 години. Отгледах сина ни сам, работех на две места, за да му осигуря достойно бъдеще.
Съпругът ми и аз не бяхме бедни: Виктор спечели добри пари и си купи тристаен апартамент. Задели и прилична сума, като каза, че ще му трябват, за да купи апартамент на сина си. Разбрахме се да не пипаме тези пари.
Максим порасна, получи образование, намери работа и си намери булка. Познавах Марина от дълго време, те се срещаха около две години, а през последните месеци синът ми вече живееше с нея. Марина имаше собствен апартамент, който родителите й купиха за нея, така че въпросът с жилищата изчезна.
„Мамо, купи ми кола за тези пари“, предложи веднъж Максим.
Съгласих се: защо им трябват два апартамента, ако вече имат един? Освен това моят тристаен апартамент след време ще отиде при сина ми, защото той е единственият наследник. Разбрахме се колата да бъде сватбен подарък за нас със съпруга ми.
Синът и годеницата му идваха често на гости. С Марина пихме чай и обсъждахме различни теми. Опитах се да изградя доверителни отношения с нея, така че Максим да не се окаже в ситуация, в която трябва да се разкъсва между жена си и майка си.
За да засвидетелствам привързаността си към Марина, дори й подарих семейни обеци, които се предават от поколение на поколение, като по този начин я приех в семейството.
Наскоро Максим и Марина решиха да отидат на почивка. Резервираха скъп хотел и заминаха за една седмица. Не им се обадих и не ги притеснявах, давайки им възможност да си починат.
Но една вечер един съсед дойде при мен и започна да ме поздравява. Учудих се и попитах:
– За какво поздравявате?
- Какво ще кажете за какво? Вашият Максим се ожени, това е събитие! - каза тя.
Онемях. Тя попита откъде знае това, а съседката обясни, че дъщеря й е видяла снимките в социалните мрежи. Максим и Марина публикуваха снимки от сватбата си.
- Донеси телефона на дъщеря си! – помолих.
Не използвам социални мрежи, на което вероятно разчиташе синът ми. Снимките показаха, че Максим и Марина се женят. С тях имаше две двойки приятели, които споделиха този момент.
Не можах да сдържа сълзите си. Никога не съм мислила, че ще пропусна сватбата на единствения си син.
Когато Максим се върна от пътуването, изглеждаше щастлив и спокоен. Дойде при мен, все едно нищо не е било, за да ми напомни за колата.
- Сине, как можа? Защо не ме покани на сватбата си? – попитах.
- Защо? „Ние се справихме сами, нямаше нищо грандиозно“, спокойно отговори той.
„Майка ми не беше там, затова решихме, че и ти не ни трябваш“, добави Марина.
– Майка ти не дойде, защото работи в чужбина. „А аз съм тук, наблизо, и можех да присъствам, за да бъда на това важно събитие“, отговорих.
"Мамо, не се обиждай, нищо лошо не се е случило." Нека по-добре да обсъдим каква кола ще купим“, предложи Максим.
„Не бях на сватбата, което означава, че няма да има подаръци“, казах твърдо.
- Това е несправедливо! Родителите на Марина й дадоха апартамент. И ти обеща кола. Съгласихме се! - настоя синът.
Кажете ми кой от нас е прав? Аз ли наруших споразумението или синът ми постъпи несправедливо? Какво бихте направили на мое място?
