В края на първото тримесечие на 2014 г. стойността на необходимата издръжка за живот е 563, 41 лв.
Низходящата тенденция се дължи на намаляването на цените на електроенергията, както и на ниската инфлация и понижение на цените на зърнените храни. Според Виолета Иванова от КНСБ на фона на тази картина годишният общ доход е нараснал 20,7%. В същото време безработните се увеличават с близо 237 хиляди, като нивата в края на 2013 г. достигат 12,9% . Засегнати са най-вече младите хора.
"При тези условия, наложилата се през последните осем месеца дефлация се оказва недостатъчен източник за промяна на статуквото на българските домакинства и крайното им потребление остава свито и в края на 2013 г., като бележи спад от 1,4 % на годишна база", заяви Иванова. От КНСБ отчитат, че свитото търсене е и израз на неубедително възстановяване на пазара на труда, несигурността и заетостта на доходите. Границата на бедност се запазва на същите нива спрямо предходното тримесечие и стойностното му изражение е 213,68 лв. на човек.
В същото време при хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 1,3%, а при нехранителните стоки се отчита намаление с 0.8%. Данните показват, че под линията на бедността остават 20% от домакинствата в страната или 1 млн. 422 хил. лица. В сравнение с 2013 г. броят им намалява близо 216 хил. Средната работна заплата в България е 808 лв. и отчита реално нарастване с 9,5%. В обществения сектор средната работна заплата е нараснала с 5.1%, а за пръв път броят на заетите лица отчита ръст с 0,4%.
Най-висок ръст бележи работната заплата в частния сектор, като той е с 11%. Проучванията показват, че от една страна са на лице и първите симптоми за възстановяване и нарастване на промишленото производство, но от друга стана в редица браншове липсва готовност за повишаване на работната заплата и заетостта. "Ако говорим за минимална работна заплата /МРЗ/, искаме бързо достигане до 50% от средната работна заплата т.е. МРЗ да стане около 400 лв.", заяви Николай Ненков и допълни, че е крайно време да се съгласува методика за определянето й.
"Ако отидем в другата плоскост, в някои сектори възнагражденията могат да се постигнат ръстове до 20%. Това звучи радикално, но има редица браншове, в които се крие ръстът на производителността от труда", обясни Ненков. Ненков подчерта, че от КНСБ ще поискат бюджетните заплати да нараснат с 10%, защото там има изоставане в това отношение. Според Ненков доходите трябва да се съчетаят и с мерки спрямо данъчната политика, и да се въведе семейното подоходно облагане. Може да се говори и за още по-голямо разширяване на ваучерите за хранене.
