Да имаш комплекси означава да се намираш в сложно, трудно за разрешаване положение. Такива за детето са етапите, през които то неизбежно преминава, за да израсне и достигне до следващите стадии от своето развитие.
Комплексът за малоценност създава срамежливите, вечно обезкуражените, страхуващите се от провал, а също и тяхната противоположност (привидно): хора агресивни, сигурни в себе си, презиращи другите, което всъщност прикрива липсата на самоувереност, тък като от тяхна страна това са само защитни реакции.
Това чувство за малоценност често е вредно: страдащите от него се държат настрана, чувстват се неразбрани. Едва ли някой родител би искал неговото дете да се превърне в една объркана и проблемна личност.
Как да подходим за да може детето да си вярва? Избягвайте да му повтаряте: "Никога няма да успееш!", "Не можеш", "Не знаеш". И особено оставяйте го да свърши онова, което е започнало, не вършете нещата вместо него. Трябва да му оставяте време да се изкаже, а също така и да му отговаряте, проявявайки интерес. Децата имат нужда да чувстват подрепа от страна на своите родители . Те порастват и искат мнението им да бъде чуто и оценено. Желанието за самостоятелност и оценката на личните им способности е крайно важна за тяхното бъдещо развитие и реализация.
Именно, когато усеща подкрепа, малко по малко детето придобива вяра в себе си, става инициативно, а срамежливостта не остава трайна. Затова подкрепяйте децата и ги обичайте , защото те са най-хубавото нещо в нашия живот, за което си заслужава да се борим!
