Хиляди фенки се свалят на водещия в социалните мрежи
Телевизията за него е необятно пространство, гъдел, за който не е и подозирал преди години. Доскоро той водеше следобедното предаване "Дневен ред", където отразяваше важните събития за България, пречупени през погледа на обикновения човек.
Водещият има 10-годишна дъщеря Елия от брака си с Божана Филипова. Двамата са разделени от 7 години, но поддържат приятелски отношения. Косьо призна, че в сърцето му има друга жена, която се занимава с недвижими имоти, но не обича да се показва в публичното пространство. Освен че е перфектен на екрана, той се оказа и много добър събедестник и разказа интересни истории от личния си живот за читателите на в. "Жълт Труд".
- Косьо, ти отскоро си водещ на сутрешния блок по TV7. Свикна ли с ранното ставане?
- Преди няколко години водех сутрешните новини по Нова, така че ранното ставане не ми е чуждо, но не е от най-приятните неща. Целият ти режим се обръща. Трябва да си лягам в прилично време - към 9-10 вечерта, за да изглеждам свеж сутрин. Когато казваш "Добро утро, България", хората не искат да виждат заспала физионимия, а напротив - човек, който е готов да им вдъхне стимул и сили за новия ден. Мислех си, че ще ми е доста по-трудно, но засега нямам проблем. Ставам към 4.30, правя кафе и фреш, вземам душ, хапвам една ябълка и тръгвам.
- Този режим те лишава от вечерните забавления с приятели.
- Забавленията обикновено са в петък и събота, но аз предпочитам вкъщи да събирам приятели, защото се чувствам по-уютно. Не си падам по дискотеки и кръчми. Обичам да ги черпя с домашна храна, направена от мен. Изненадвам ги всеки път с различни деликатеси. Много харесват моите спагети на фурна. Правя и тиквички, пълнени с различна плънка.
- Правил си много репортажи. Има ли човешка история, която силно те е трогнала?
- Спомням си, че събирахме пари за едно момиченце с тежко туморно заболяване на малкия мозък. Тогава само за няколко часа събрахме необходимата сума и за щастие детето отиде да се лекува и се оправи. С течение на времето обаче всички тези срещи с хора в нужда, търсещи помощ от Четвъртата власт, защото в наше лице виждат начин да бъде разбита тромавата бюрократична система, много ми въздействат. И за да съхраня себе си, се опитвам чисто новинарски да го представя безпристрастно, но не винаги успявам. Често се усеща по гласа ми, когато чета новината. Трудното е след репортажа, когато всички вече са го видели, да прочетеш следващата новина. Случвало ми се е на два-три пъти да изляза в кадър с просълзени очи, просто силните репортажи ме хващат за гърлото.
- Имаш вид на отговорен и много сериозен човек. Имал ли си обаче някакви гафове?
- Спомням си, като водещ на сутрешните новини по Нова телевизия. Беше вторник, легнах си вечерта навреме, навих си часовника и сутринта той звъни, но аз сънувам, че е събота. Спрях алармата и продължих да спя. След известно време звъни телефонът ми с номер от телевизията, но аз затварям. Как ще ме безпокоят в събота рано сутринта? Но те продължават да звънят. Вдигам ядосан и питам какво има. Отсреща само ме попитаха: "Абе, Косьо, да не би да са махнали новините в 8 ч.?" Как така да си ги махнали?
Започвам да се събуждам и да мисля. Идвам в реалността и разбирам, че е вторник. Бързо плиснах две шепи вода на лицето, облякох дрехите, които първи хванах. Добре, че квартирата ми беше близо до телевизията. В 8 без една бях в студиото, в движение метнах сакото и си прочетох новините.
- Смяташ ли, че журналистиката у нас е обективна?
- Ами със сигурност има и обективна журналистика в България. (смее се). Не твърдя че е 100%, дори няма и 50%. Може би някъде към 20%. Това е ситуацията в България, кой както иска да я разбира и кой както иска да продава труда си. Аз мога да говоря за себе си и в тази връзка моята професионална съвест е чиста. Радвам се, че работя с хора, които също като мен приемат професията като призвание.
- Защо новините у нас са винаги негативни?
- Рейтингите показват, че това са по-гледаните новини. Прави се с цел да видят хората, че има и много по-лошо от това, което на тях им се случва. Другият парадокс е, че се обаждат сутрин по телефона и ни питат защо започваме с убийства, кървища и лоши неща. Ако започнем с концерти, поезия и представяне на нова книга, мислите ли, че някой ще гледа? Търсенето определя и предлагането, нагласите и изискванията на хората, които биха включили канала.
- Това е нож с две остриета. Понякога се дразня, зависи от човека и начина, по който ме спре и ме заговори. Много пъти се правя, че не съм аз, казвам, че приличам на Косьо Филипов, но не съм. Просто не ми е било моментът да комуникирам, а и не съм усетил, че това е човекът, с когото трябва да го правя.
- А обожателки имаш ли?
- Да, имам над 1300 приятели във фейсбук и те са основно дами. Повечето от тях са ми непознати, но интересът към мен е голям. Приятно е да знаеш, че хората те харесват. Повечето от тях се възхищават, че не съм високомерен и надут. Дори и да го има, това е моя защитна реакция и като се отпусна, преградите падат. Поздравяват ме за прекрасната дъщеря и съжаляват, че сме се разделили с Божана.
- Има ли друга жена в живота ти?
- Да, на 21 ноември стават 7 години, откакто сме заедно. И до днес тя не желае да бъде споменавана. Какво ли не съм правил за общо интервю или общи снимки, но тя категорично отказва. Занимава се с недвижими имоти. Живеем заедно, но на този етап не планираме сватба и деца.
Ина Ананиева, треньорка на "златните момичета":
Лъжа е, че гимнастичките гладуват
Стига сме се оправдавали само с държавата - и аз можех да избягам от България, но искам да работя тук, казва наследничката на Илияна Раева в художествената ни гимнастика. Точно преди две години Ина наследи Илияна Раева на този пост, след като дълго време бе нейната дясна ръка в отбора. Стана и председател на клуб "Левски - Илияна". Тя е уверена, амбициозна и още в началото си дава сметка, че летвата е вдигната високо и трябва да оправдае очакванията. След като има световна титла, значи работата на този етап е свършена отлично.
- Ина, да спечелиш световната титла е трудно. Сега обаче тя трябва да се защитава. Още по-трудно...
- Даже мога да кажа, че досега едва ли не беше лесно. В такъв момент критериите се вдигат и очакванията стават много големи. Всеки спортист знае, че е по-лесно да спечели отличие, отколкото да го задържи. Давам примери. Ансамблите на Беларус и Русия след като триумфираха, на следващата година не можаха да влязат и в десятката. Трябва да си безупречен. На следващото световно първенство дори и място в тройката ще е успех, но нашата основна цел си остава олимпиадата.
- Как се справят с него тези млади момичета?
- В интерес на истината не сме имали проблеми. Те не съжаляват, защото знаят много добре целта, която гонят.
- Твърди се, че по отношение на въпросния режим ти си либерална.
- И Илияна Раева правеше така. Не ги караме да гладуват и после да се крият от нас и да си наваксват. Няма нужда да знаят старата система от едно време. Не сме се следили и не сме се карали за килограми и грамове. Момичетата вече са професионалистки. Те имат самодисциплина, което улеснява нещата. Тренировките за тях са удоволствие и аз им се възхищавам за това. Наистина те са завършени състезателки, но за да стигнат дотук, трябваше да мине доста време.
- Още се говори за прословутия казармен режим на Нешка Робева. Имаш ли спомени от него?
- Да, аз също съм била в тази система. Прихванала съм по нещо и от двете. Времената бяха такива. Сега обаче подобни неща са абсурдни.
- Как биха реагирали гимнастичките сега, ако ги подкараш по стария начин?
- О, не. Невъзможно е! Просто ще си вдигнат багажа и ще кажат довиждане. Времената вече са други и трябва да се съобразяваме с тях.
- Имаше дълги години, в които съдийството в художествената гимнастика бе безобразно. Сега така ли е?
- Категорично не! Съдийството в последните години е много обективно. Ето, на световното първенство рускините направиха грешка и веднага ги свалиха надолу в класирането. Всъщност, ако съдийството бе както преди време, ние нямаше как да станем световни шампионки.
- От години дъвчем въпроса с окаяната материална база на българския спорт. Толкова ли е лошо положението?
- Наистина има много проблеми в тази посока, но не навсякъде е така. Нека да сме обективни, направиха се и немалко неща. Ето пример - комплексът "Спорт палас" във Варна. Беше пълна разруха, а сега е направена страхотна база. Правим пълноценна подготовка там. Базата на Белмекен - също чудесни условия.
