Кошмарът на разделение близначки, които се откриват след 25 години и 2 опита за самоубийство

Два месеца след като изплакват за пръв път на 17 декември, съдбите на близначките са разделени. Едната остава в Силистра, където двете бебета са родени, а другата поема със своите осиновители към Исперих. Макар и на километри разстояние, кармата на двете разнояйчни близначки в годините е удивително сходна.

Въпреки че не си приличат като две капки вода, перипетиите и трудностите в живота са като под индиго! И Светла, и Галя разбират по почти идентичен начин, че всъщност не са плът и кръв на своите майка и татко. И двете приемат с ужас новината и едва не се самоубиват. Женят се на по 20 години, а едната от тях дори разбира на сватбата си кои всъщност са нейните биологични родители.

„Нашата история е много трогателна“, проплаква от щастие Галя, която е по-малка с точно 1 минута от кака си Светла. По неведоми пътища, водени от особеното чувство на близнаците – да търсят другата половина от утробата на майка си, те се откриват, загубват и преоткриват. Историята им действително е трогателна, отчасти необяснима, на моменти наситена със случайности, а финалното им събиране – вероятно напълно закономерно. Трогателната среща на Светла и Галя, станала благодарение на групата „Търсим се“ , разчувства стотици потребители на Фейсбук. Покъртителната им история обаче могат да прочетат и почувстват единствено читателите на вестник „ШОУ“.

До ранна детска възраст двете имат необясними усещания, че сякаш не са сами, че има някъде някой като тях. Мъчат ги обаче и други чувства – че нещо не е както трябва, че, въпреки прекрасната грижа, която полагат родителите им за тях, има нещо, което ги притеснява. Децата на площадката, съучениците им, шушуканията, странните погледи, детински злобните подмятания съвсем ясно показват, че са на прав път… „На мен директно си ми викаха: 

„Ти нямаш майка, ти нямаш баща“

Аз много ревах, не исках да слушам и не чувах. Даже веднъж намерих зеления паспорт на татко и като го разгърнах, видях, че в графата „деца“ съм записана с молив. Стана ми странно и усетих… ама просто не исках да знам… Веднъж обаче когато се прибирахме с майка от родителска среща, тя ми каза нещо, което ме смрази: „Искам да говорим, имам да ти казвам нещо“. Попитах я доста плахо: „Какво?“, а тя ми каза: „Не сега… Не става въпрос за училище, друго е…“, разказва Галя. Едва в седми клас, тя сякаш предусетила, че ще трябва да чуе нещо, заради което ще й се наложи да порасне. Изборът на нейните осиновители да й кажат, че всъщност не е тяхно родно дете, идва след 13-годишни неуспешни опити да имат собствена рожба, които накрая се увенчават с успех. „Още не мога да си обясня защо точно тогава решиха да ми го кажат… Обяснявам си го с това, че майка забременя със свое…“, с нескрита тъга, но и с години улягала смиреност продължава тъжния си разказ за поврата на крехкото си детство Галя. Сякаш точно детското чувство за самосъхранение я карало да извръща глава от явните сигнали на приятелчета и съученици, от безмълвната, но натрапчива истина по коридорите на училището. „Всички знаеха – и класната, и съучениците ми, и директорът. Може би аз просто не съм искала да го узная…. Като се прибрахме от родителската среща, с майка влязохме в банята да се къпем. И там тя ми каза: „Тъй, тъй… Ние не сме ти истинските родители. Ние сме те вземали от дом и сме те отгледали досега. Няма да те оставим и ще продължим да те гледаме“. Много тежко го изживях, имах опит за самоубийство“, ясно си личи дълбоката болка в гласа на Галя. И добавя: „И още, и още ми тежи…“.

Въпреки дамгата за цял живот, тя спокойно разказва какво е преживяла. Чула може би най-страшното за едно дете, а именно – че родителите му всъщност не са мама и тати, тъкмо влязлата в пубертета тийнейджърка изскочила с рев от банята. „Няма как да забравя този момент. Бях още сапунисана и даже не мислех за изплакване. Скокнах, заключих се в стаята си и си казах: 

„Край, дотук бях!…“ 

нарежда с равен тон 42-годишната жена, която вече има 4 свои рожби. Изпаднала в амок и, ревейки, крещяла през вратата на осиновителите си: „Защо сте ме лъгали досега!? Защо?!“. „Те ми казваха: „Няма да те оставим! Няма!“… Но аз просто го приех много тежко. Щях да се хвърлям от петия етаж, щях да се ръгам….“, припомня си мрачните мисли Галя. 

Постепенно травмата започнала да отшумява, а тя да свиква с това, че расте не в родния си дом. „Роди ми се и сестричка. Майка ми още и още повече на нея държи“, казва с някак преглътната горчивина добродушната Галя. И добавя: “Свикнах с нещата. Казах си: „Какво да правим – съдба! Щом са ме отгледали дотук, ще ме отгледат и до края“. И така и стана. Не са ме оставили. Завърших, ожених се… Татко беше починал за сватбата. А имах баща за милиони! Много го обичах! Загубих го... Но, докато беше жив, той така се грижеше за мен!…“. Него попитала тя коя е всъщност, откъде е, кои са хората, които са я създали и които са я изоставили. „Питах се и защо? Това татко ми Руси не знаеше. Но знаеше, че имам сестра. Близначка. Научих това точно преди абитуриентската си вечер. И му казах: „Няма да отида на бала! Не и докато не я намериш!“. 

Ходил баща й до дом „Майка и дете“, откъдето я били взели на 2 месеца, но категорично му отказали информация. Пробвал и в общината в Силистра – ефектът бил абсолютно никакъв. „През ония години не се казваше нищо, знаете, беше подсъдимо даже. Но татко ми каза, че 

биологичната ми майка се казва Яна – също както и майка ми, която ме е отгледала

А баща ми - Марин. Името на сестра ми пък било Светла“, разказва Галя. За щастие, само нейното име било сменено от родителите й – Ивелина. Близначката обаче си останала Светла. „Един ден, малко след абитуриентската вечер, видях обява в един вестник. Някаква жена търсеше осиновената си сестра. Взех цялата обява, преписах я, само смених датите, годините и имената“, продължава разказа си Галя с лека усмивка, предугаждаща добрата развръзка. 

Някъде в Исперих съседите на Светла видели обявата във вестника и им направило впечатление категоричното сходство с имената, годините, датата на раждане и мястото, на което се е появила на бял свят. „Бях тогава на 18-19 години и не беше тайна нито за мен, нито за хората, че съм осиновена. Аз разбрах, когато бях трети клас. Ние в блока бяхме 4 осиновени деца, но тогава никой не знаеше, после стана ясно. Но все ми викаха: „Ти си хранениче“. Ми да, викам – хранят ме, поят ме… Ама като не знаех какво е хранениче?!... И докато децата ми обяснят за какво става въпрос… Накрая ми идваше да се самоубия. Казах: „Това е краят на живота ми!“, разказва едноминутната кака Светла, доста по-обрано и със сдържан тон. Разговорът с родителите й, които за нея винаги ще останат нейните майка и баща, а думата осиновители – категорично неподходяща, бил тежък за всички им. „Майка ми, тя е болна, има страхова невроза. Сега е бетер бебе. И като ми обясни през какви мъки са минали, как са им казвали в дома да ме върнат, защото съм имала шум на сърцето, да си били вземели здраво дете, защото вече си имали едно болно вкъщи… И тя като ми разказа тези неща, аз така плаках! След това дума не давах да се каже! Те са си моите майка и баща! Всеки може да износи едно дете, но родители са тези, които оттам-насетне те отглеждат, обгрижват и те правят човека, който си!“, твърдо казва Светла. 

Веднага след момента на истината дошла и добавката – майка й и баща й споделили с нея, че има сестра близначка, за чиято съдба нямат представа. „На мен майка ми ми каза, че имам сестра-близначка, но нищо повече не знаех. Докато комшиите не ми донесоха един вестник с обявата…“, разказва Светла. Оттам развръзката е стремглава

Хем любопитна, хем леко резервирана, Светла веднага набрала посочения телефонен номер. „Чухме се, тогава всичко беше жица, нямаше интернет“, казва каката. Емоционалният разговор между двете прераства в дългоочаквана среща, която се случва в Силистра. Светла се грабва с родителите си и отиват в крайдунавския град, за да се видят очи в очи двете близначки. 

И като всяко дългоочаквано събитие, действителността не е такава, каквато е в представите. „За съжаление, аз очаквах нещо като мен. Не я харесах много… не я приех. Детски акъл!…“, чистосърдечно си признава Светла. Ответната реакция е в пъти по-компромисна и топла. Галя е намерила сестра си. „Дойдоха в Силистра, видяхме се. Беше много трогателно. Малко неестествено, наистина, защото тя е живяла един живот, аз - друг…“, казва и Галя. 

Близначки с една минута разлика в появата на белия свят, те още на първо четене са твърде различни. Сходни черти, еднаква стойка и височина, но с ясно очертани противоположности в излъчването. Светла е модерна – контактна, разговорлива и отворена. Пуши цигари, черпи се и гребе с пълни шепи младостта си. Галя е по-свита, скромна и бяга от натрапчива изява. Две близначки са разнояйчни – два различни свята. „Отгледани сме от различни хора, в различни семейства, по различен начин. А и двете сме различни като манталитет“, обобщават пред наш репортер сестрите. Намерили се, все пак те поддържат връзка около година. И се разпиляват. Всяка от тях поема своя път и не притеснява другата. Едната, възпирана от усещане за собствена досада, а другата – от чувство за „неточната“ сестра.

Година-две по-късно и всяка от тях намира своята половинка. На едната от двете сватби обаче се случва нещо интересно. „Аз отивам на фризьор, таман за сватбата. И там, в едно барче, е сестрата на моя мъж. А тя знае, че съм осиновена. И ми вика: „Ти знаеш ли, че май много приличаш на баща си?“. А тя се оказва, че е от Иширково (силистренско село – б. а.), откъдето всъщност са нашите биологични родители! А кака му на моя мъж била тяхна кръстница…“, разказва за поредната разгърната страница от живота си Галя. Кака й я попитала дали иска да се срещне с кръвните си майка и баща. Отговорът бил емоционален и категорично положителен. „Отиваме там. О-у-у, голяма трагедия беше! Те почнаха да реват: „Галя, колко много си приличате с батко ти!“, спомня си силистренката за първата си среща с хората, дали й живот. Оказало се, че са пет деца – двамата братя, една сестра и на върволицата накрая – те двете със Светла. „Татко, като ме видя, само повтаряше: „Аз съм виновен, аз съм виновен за цялата работа!...“. Сложихме маса, седнахме и им казах: „Искам всичко да ми разкажете! Каква е цялата истина, защо ни оставихте?!“, спомня си Галя. Историята тук има нюанси, но така или иначе е безспорно прозаична, но също така – и болезнена. „На мен ми казаха, че лятото майка ми отишла на почивка. Но се върнала... бременна

Тя казала, че е от баща ни и била забременяла, преди да замине. Но той се усъмнил, че може да му е кръшнала, и казал: „Оставяш го!“. Никой от тях не е знаел тогава, че сме две“, разкрива Галя. Родителите, осиновили и отгледали Светла, й поднесли малко по-различни свои спомени. „На мен ми казаха, че бащата го чакали до последно за подпис - той не искал да ни изоставя“, казва тя. Каква е истината – знаят само двамата биологични родители, които вече не са между живите. „Споминаха се преди няколко години: татко от инсулт, майка – от сърце“, уточнява Галя. До последно тя ходела при тях, срещали се, водела си децата, срещала ги с чичо им и леля им. Най-големият брат също от десетина година бил покойник – самоубил се. Върнал се от гурбет в Русия и заварил жена си с друг. „Не го преживя… Мъчна история“, лаконично вмята Галя. 

Светла така и не видяла биологичните си родители. Когато сестра й две години след срещата им й се обадила и й казала, че ги е намерила, тя не желаела да ги види. „Казах й: „Ела да ги видиш!“, но тогава тя не искаше. Каза: „Те са ни захвърлили!“ И - дотам…“, припомня си разговора малката близначка. „Така е било писано. Но през всичките тези 25 години това не ми е излизало от главата. Човърка те просто да си знаеш корените. И си казах: „Кръвта вода не става!“, обяснява Светла и признава, че годините са й ошлайфали ръбовете, научила се е, че хората са различни и трябва да бъдат приемани точно така. 

25 години двете близначки нямат представа коя накъде е. Светла загубила връзка с Галя, след като тя се омъжила, Галя пък съвсем й изгубила следите, когато тя заживяла в столицата. Необяснимо как и защо, ден преди да навършат 42 години, Галя седнала на компютъра и започнала да се рови из Фейсбук. Случайно или не, попаднала на групата „Търсим се“. Видяла за какво иде реч, сантиментът в нея я накарал да започне да „търкаля“ десетките обявления на хора, които се търсят. А погледът й буквално се впил в една снимка. Тази на Светла. „Нямаше й там профила обаче и веднага писах на администраторката“, въодушевено се сеща Галя за деня, в който получила най-хубавия си новогодишен, а и коледен подарък. Съобщението гласяло: „Моля те, намери ни! Събери ни!“. И така, точно на рождения си ден, двете разнояйчни, твърде различни близначки, се намират отново. 25 години по-късно. „И сега сме заедно, помагаме си, свикваме една с друга и все повече общи черти намираме“, казват вече зрелите жени, събрали, освен самите себе си, и шестте си деца.


Орлин ФИЛИПОВСКИ