Парламентът прие на първо четене законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, внесен от Министерския съвет. Целта му е да се въведат строги и ясни правила за дейността на дружествата за събиране на вземания.
Проектът предвижда създаване на регистър на колекторските фирми, въвежда изисквания към дружествата за минимален внесен паричен капитал, не по-малко от 500 хил.
„Уреждаме правата на потребителите, които досега бяха абсолютно беззащитни срещу това своеволие“, коментира тя.
„За първи път се намери мнозинство, което има куража да се изправи слещу 4 млрд. лева“, заяви Корнелия Нинова.
Според нея част от депутатите смятат проекта за несъвършен, но те могат да направят своите предложения между първо и второ четене.
От ГЕРБ се обявиха категорично против проект, които според тях цели съдаването на монопол.
„Вие не се изправяте срещу никакви 4 млрд. Този законопроект е една пълна лъжа, защитавате една много малка част от задълженията, които се прехвърлят“, коментира Дани Каназирева от ГЕРБ.
„Извън обхвата сте оставили банковите, ипотечните, потребителските, бързите кредити, което оформя над 80 процента от задълженията, които се препродават от колекторските фирми“, допълни тя.
„Преди да дискутираме един закон, поне да го бяхте прочели“, отговори Нинова.
„Прочетете доклада в секретно деловодство. Ако не вярвате на мен, повярвайте на българските служби, те са описали кой колко краде, изнудвайки българският народ по села и паланки“, допълни Нинова.
По думите й години наред български граждани са подлагани на рекет, на изнудване и НС може да сложи край на това.
„Сега уреждаме правата на потребите, които десега бяха беззащитни срещу това своеволие. Ако този проект стане факт на второ четене, никой няма да има право да си слага такси, комисионни, а само определената лихва“, отсече тя.
Тя отговори на критиките на опозицията, че това било намеса на държавата в свободните отношение с репликата: „Видяхме докъде водят тези отношения - да плаче половината народ от тормоз и побой“.
Филип Попов от БСП посочи, че дълговете са нараствали в пъти.
„Когато дължиш на едно лице 100 лева, изведнъж се оказва, че са станали 200, 300 лева и това се случваше много често и тормозът започва – по телефон денонощно, търсене на адрес. Лихварството е стара професия, но не законна“, коментира той.
