Това е историята на Бланш Моние - красиво младо момиче от заможно семейство, на което животът тепърва предстои... докато не се намесва майка й!
Някога Бланш била млада и красива дама от висшето общество, която произхождала от уважавано семейство.
Първоначално мадам Моние опитала да убеди дъщеря си да се откаже, след това директно ѝ забранила да се омъжи за адвоката, но нищо не успявало да отклони Бланш от взетото от нея решение. Младата жена нямала намерение да послуша майка си.
майката на Бланш
Тогава изведнъж Бланш изчезва. Никой от приятелите ѝ не знаел къде е, а когато били питани, майка ѝ и брат ѝ смъмряли нещо под носовете си и не давали определен отговор за местоположението на Бланш. Скоро младата жена била забравена. Годините отминали, адвокатът, когото Бланш обичала, починал, а нейната съдба се превърнала в мистерия. До един ден през 1901 година, когато полицаите в Париж получават странна анонимна бележка, на която пишело:
„Господин генерал, имам честта да ви информирам за едно изключително сериозно събитие. Говоря за една неомъжена жена, която е заключена в къщата на мадам Моние, почти уморена от глад и живееща сред гниещи отпадъци през последните 25 години – с една дума – в собствената си мръсотия.“
Подобни твърдения били шокиращи за полицаите. Написаното в бележката представлявало чудовищен сценарий и никой не вярвал, че мадам Моние е способна да извърши подобно нещо. Тя била уважавана гражданка на Париж, от аристократично семейство, награждавана множество пъти за щедрия си принос към града.
Въпреки това, веднага били изпратени няколко офицери, които да претърсят дома на мадам Моние. Тя отказва да ги пусне вътре и те са принудени да влязат със сила. При претърсването полицаите откриват малка, тъмна и отвратително миришеща стаичка, намираща се на втория етаж. И когато отварят вратата, те откриват Бланш Моние...
Или поне онова, което е останало от нея. Покрита с остатъци от храна и изпражнения, с буболечки навсякъде по леглото и по пода, 50-годишната Бланш тежала по-малко от 30 килограма. Недохранена, държана на тъмно и без какъвто и да било социален контакт в продължение на 25 години, Бланш изглеждала като изплашено животно, когато офицерите я отвеждат от мрачната стаичка. Майка ѝ е арестувана веднага, но умира в затвора само след 15 дни. Преди смъртта си, тя признава за нечовешкото си отношение към дъщеря си.
Полицаите са удивени и отвратени от видяното. Един от тях казва: „Нещастната жена лежеше напълно гола върху гниещ сламен матрак. Навсякъде около нея се беше образувала кора от фекалии, остатъци от месо, зеленчуци, риба и гнил хляб. Открихме буболечки, разложени върху леглото на госпожица Моние. Въздухът в стаичката беше толкова ужасен, а миризмата толкова силна, че не можехме да останем повече, за да продължим разследването“.
В статия по случая, публикувана в „New York Times” на 9.06.1901, пише: „Времето е минало и Бланш вече не е млада. Адвокатът, когото обичала, починал през 1885 година. През цялото това време, жената е била затворена сама в стаичка, хранена с останките от вечерята на майка си – когато изобщо получавала храна. Единствените ѝ приятели били плъховете, които изяждали втвърдените храни, които падали по пода и върху леглото ѝ. Нито един слънчев лъч не нахлувал в „подземието“ ѝ и можем единствено да предполагаме това, което е преживяла тази жена“.
