Днес е Кръстовден. На този голям празник Православната църква приканва вярващите да се поклонят на кръста, на който Исус Христос е страдал, за да спаси хората.
Православната църква празнува светия Кръст четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение. На Кръстовден се спазва строг пост.
Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Началото на празника започна от IV век, когато император Константин започнал да воюва с един от своите кесари деспоти. Преди битката, разтревожен от военните сили на противника, той се взрял в небето и видял ярък кръст с надпис: „С това ще победиш“. Императорът направил знаме с кръст, а войниците му нарисували кръстове на щитовете си. На следващият ден Константин победил.
По-късно майка му, царица Елена, отишла в Палестина и заварила Светите места – Голгота, гроба на Исус и пещерата във Витлеем, зарити от евреите, които почитали старозаветните си светци. Елена заповядала да се разкрият местата и да се построят църкви. По-късно наредила да се направят разкопки, за да бъде открит кръста, на който е бил разпънат Исус. Били открити три кръста, а за да се разбере на кой от тях е бил разпънат Синът Божий, тя ги допряла поотделно до болни хора. Истинският кръст донесъл изцеление и така станало ясно кой е той.
Рано сутринта жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, за да бъде осветено. Освен това те носят и босилек, който след това пазят за лек.
На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен “Кръстова пита” или “Кръсташка”, украсен с голям кръст по средата. Обредният хляб се приготвя от половин килограм брашно, половин чаена лъжичка мед, половин чаена лъжичка сода бикарбонат, половин супена лъжица оцет и вода, необходима за замесването. Когато всички са около масата, тази пита се разчупва над трапезата с думите “Кръстец, кръст да боли, мене да не боли”, които се повтарят от всички присъстващи.
На деня е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други, като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството. Oсвен забраната за приемане на червени храни на този празник се спазва строг пост. Масата е отрупана с постни храни, главно печена тиква и зелник с праз лук.
