Минаха 70 години от кончината на Дънов , а несметното му съкровище още не е намерено. Това коментират разпалено жителите на витошките села.
Според преданието, което се разказва там, феноменът пророкувал, че когато земята започне да се люлее, онова, което е скрил, ще бъде открито за хората.
Мълвата избухна с нова сила след последния трус, който пак люшна Югозападните подстъпи на София. Именно там Дънов прекарва последните дни от живота си - в село Мърчаево. Учителя казвал на селяните, че мястото е пазено от вселенските сили, защото е заровил нещо наоколо.
Посветени в тайните на великия мистик и философ се кълнат как са виждали да слага на определени места мощни езотерични амулети за защита. Според догадките това били три ценни реликви, които някои от многобройните му гости от цял свят му донесъл в знак на почит и уважение.
„Говорим за артефакти, открити в Египет при разкопките на пирамидите, които самият Адолф Хилтер после е търсил. Сред тях е египетски жезъл, който пази в момента София от земетресения. Той е имал златна котешка глава в единия си край, а в другия - рубинен връх, обработен в такова сечение, което никой на земята не е виждал. Средната част представлявала златен цилиндър, в чиято кухина имало метални топчета, създадени от непозната сплав. Те светели, щом върхът се забивал в земята“, довери ни член на Бялото братство.
Той подозира, че Дънов така е прецизирал в астрален план реликвите, че да пазят не само столицата, но и България от мощни земетресения. Така когато през 2012 г. друсна страховитото пернишко земетресение, неговата сила минимално, но съдбоносно, се намалила в разлома между епицентъра Мещица, село Кладница и Мърчаево. Факт, който все още не е обяснен от сеизмолозите.
Историята разказва, че след като защитил мястото, фокусирайки мощни вселенски сили, Учителя се скрил там от бомбардировките по време на Втората световна война. Местните си спомниха, че той се настанил в къщата на Темелко Темелков на улица „Касис“ №33. Мърчаевци разказаха още, че по онова време последователите на Бялото братство всяка сутрин ходели да изпълняват паневритмия на Церова поляна. Над нея те направили нещо като склад в една землянка. Тя наподобявала пещерата на Али Баба, защото тукашни овчари виждали там да се мъкне освен литература и странни фараонски премети, кутии с бижута и картини.
Източникът на богатствата всъщност били последователите и почитателите на самия Петър Дънов. Малко преди войната, да целунат ръка на българина се стекли поклонници и мастити учени от над 20 държави. Говори се, че носили в дар на Дънов дори шедьоври на импресиониста Клод Моне.
Когато феноменалният българин усетил, че земният му край е близко, започнал сам да изнася ценни реликви още по-нагоре към планината. Преди това той се помолил висшите сили да му покажат подходящо близко място, защото вече не бил в състояние да носи тежко.
Мърчаевци предполагат, че съкровището е заровено под вековен дъб или мушнато в скална ниша не повече от 3-4 километра нагоре към витошките морени. Източници от средите на Бялото братство разкриха пред „Ретро”, че имането включвало много златни и сребърни статуетки, антики и картини от цял свят, часовници, сред които и такъв принадлежал на Наполеон Бонапарт. Бижутата пък били инкрустирани пребогато със скъпоценни камъни. В хазната на дъновистите имало още турски лири, златни наполеони, щатски долари от времето на златния стандарт.
„Не мога да ви кажа, колко ще да е било в днешни пари т. нар. съкровище, защото Дънов е притежавал безценни артефакти от значение за цялата цивилизация. Тук говорим за непознати източници на енергия и древни устройства, за които днешните корпорации биха дали стотици милиарди. Той ги е скрил, за да ги опази от унищожение. Защото просто още не им е било дошло времето да видят бял свят“, коментира радиестезистът инж. Радослав Димитров. По думите му, ако се открие имането, то 10 милиарда в евро и погасяване на външния дълг на страната не би трябвало да са проблем.
Петър Дънов издъхва на 27 декември 1944 г. и отнася тайната си в гроба. Негови ученици свидетелстват, че той точно е предрекъл деня и часа на своята кончина. Тялото му в продължение на 5 дни останало нетленно. Чакало се вождът Георги Димитров да разреши вместо в гробищата, философът да се погребе според волята му в местността Изгрева. И накрая разрешава.
През 1957 г. двама ревизори от Министерството на финансите хващат счетоводителя на Бялото братство и с опрян пистолет в тила го карат да изпее къде е заровено имането. Тайни протоколи от онова време разкриват, че милиционерите нарочно са били заблудени. Те са отведени до морените на Витоша на мястото, където „белодрешковците се събирали да танцуват“. То е наречено Ел Шадей, което в превод от божествения език ще рече Врата към Бога.
Там в името на народа е изровена една торба и конфискувана. В бохчата е имало малко ръкописи на Петър Дънов , пендари и няколко не особено ценни статуетки. Според подозренията обаче дирите на същинското съкровище все още се губят.
„Учителя вече ни е оставил най-голямото си богатство. Това са неговите над 4000 беседи и лекции, които е дал в периода 1914-1944 година“, заключава философски инж. Димитров.
