Четирима мъже ни нападнаха и ни биха в дома ни пред очите на двете ни дъщерички, а съдията ги обяви за невинни, това не е сън, нито виц, а ужасяващ кошмар, който преживяваме. Това заявиха пред репортер на в.
„Денят ми започна с обичайното кафе в кварталното барче”, пръв взе думата Лазар. Вътре бяхме май само мъже, влезе бившата жена на брат ми - Гергана, и от вратата, без причина или повод, започна да ме заплашва, че щяла да изпрати свои роднини да ме бият. Отвърнах й, тя си тръгна и аз излязох след нея към вкъщи. Живеем на няколко метра от кафенето и жена ми чу спречкването, скараха се двете, но Гергана си продължи към дома си, а ние се прибрахме.
По обяд, тъкмо бяхме седнали на масата да се храним с децата, близначки на по 8 годинки тогава, чухме шум навън и аз станах да видя какво става. На вратата на стаята ме нападнаха трима мъже с юмруци и ритници, единият беше мъжът на Гергана - Мартин, с него бяха роднините му Калин и Мирослав. Повалиха ме на земята и почнаха да ме ритат”.
„Изскочихме с децата”, допълва жена му Ваня, „те се разпищяха, писнах и аз, Мартин ме хвана за шията и удари главата ми в стълбите зад мен, а другите извлякоха Лазар на двора ни и продължиха да го налагат жестоко, където сварят. За минута се събра половината махала от виковете ни, опитаха се да спасят мъжа ми от юмруците, като ги разтърват, но побойниците не спираха, комшийки вкараха навътре децата да не гледат и да се опитат да ги успокоят...
Беше страшно, четвъртият Кирил, баща на Мартин, от улицата започна да замеря мъжа ми с камъни, дойде и полиция. След ужаса, както ни посъветваха полицаите, веднага с мъжа ми си извадихме медицински свидетелства при съдебния лекар д-р Яни Златин и заведохме дело. После се разбра, че след спречкването ни Гергана се обадила по телефона на мъжа си Мартин да се оплаче, а той събрал рода да ни пребият”, обясни Лазар.
„На делата бяха разпитани над 10 свидетели на екшъна, показания дадоха и полицаите, и съдебният лекар, който обясни още, че вследствие на побоя се възбуди хронично заболяване на ухото ми и се наложи продължително и скъпо лечение. Никой, нито един не отрече, че е имало нападение над мен и жена ми и че ни биха жестоко.
Затова и онемяхме от присъдата, която завчера прочете в съдебна зала съдия К. Иванова и мотиви: „...поради незначителната обществена опасност на деянието, то не е престъпление, заради което на основание чл. 304 от НПК признава обвиняемите за невинни! Но ни присъжда „бонус” - 200 лв. да ни платят като обезщетение за причинените ни болки и страдания.
Не можехме да повярваме на ушите си, и аз, и жена ми, и всички в залата останахме като попарени. Щом да ти влязат в дома и да те пребият пред децата ти се счита от магистрат за деяние с „незначителна обществена опасност”, тогава защо трябваше да търсим справедливост от съда, като просто можех и аз да викна половин дузина приятели и да отвърнем на боя с още по-голямо меле?! Това ли ни съветва съдия Калина Иванова с постановеното от нея решение?! Или по друг начин ще изглежда същата случка, ако на нашето място бе тя и нейното семейство, не че го пожелаваме на който и да е! Като се разчуе решението в махалата, нали се сещате какво ще провокира - не само усещане за безнаказаност, но и убеденост, че всеки може да напада другия и да не се притеснява, че ще понесе каквито и да са последствия.
При такива съдебни решения няма нужда да се изненадваме от зачестилите все по-дръзки нападения напоследък, защото няма причини нападателите и побойниците да се съмняват, че ще им се размине правосъдие. А за нас, потърпевшите, битите, си остава проблемът, че сме вярвали в съдебната система, докато се мъчим сами да се отървем от стреса на преживяното и да водим децата си по доктори и знахарки да преодолеят уплахата от оня ден”, заявиха сем. Лазар и Ваня Крумови.
Репортер на „Струма“ потърси за коментар съдията по делото.
По повод нападките съдия К. Иванова заяви следното: „Съдебният акт е в резултат на съдебно следствие, което протече в 8 заседания. Разпитани бяха всички възможни свидетели, изслушани бяха лекарите, изготвили експертизите. Не е спорно, че е имало бой. Само че тези, които твърдят, че са пострадали, спестяват факта, че конфликтът е предизвикан от тях и те са набили бременна жена”, заключи съдията.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване.
