Още не е потвърдено със сигурност, но има посока, кой имунитет е по-устойчив - след ваксинация или след преболедуване. Като цяло , естественият имунитет притежава своите предимства, но за да се придобие, ще трябва да се заплати висока цена.
Това обясни пред БГНЕС д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология в болница "Лозенец" и асистент към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
По думите ѝ имунитетът, придобит след ваксинация, продължава също поне над 8 месеца като този придобит след преболедуване. "Не на последно място самият вирус силно потиска имунната система, което значи, че при естествено преболедуване може да имаме дефектен имунен отговор. Това означава, че при някои преболедували пациенти този имунен отговор може да не е ефективен и да не ги предпази от повторно боледуване", обясни имунологът.
Според нея колективният имунитет може да бъде постигнат не чрез преболедуване, а чрез ваксина. "Оказва се, че придобитият имунитет, чрез ваксината е много по-добър отколкото този постигнат чрез естествено преболедуване на голяма маса от хора. Когато преболедуват голяма маса от хора може никога да не достигнем до така желания колективен имунитет, но достигаме едно много високо ниво на мутации на вируса", каза още медикът и уточни, че вирусът ще спре да мутира когато среща по-невъзприемчиво население, т.е. когато има по-голям брой хора, които не могат да бъдат инфектирани, вследствие на това, че са ваксинирани.
Д-р Великова коментира още, че хората не бива да се притесняват, че в листовката на ваксините пише, че вирусът е генно-модифициран. „Може да приемем тази информация със спокойствие. Това означава, че в самата ваксина не се съдържа истинският вирус, съдържа се технологично направена част от информация за самия вирус. Във ваксината няма нищо инфекциозно, нищо, което да ни разболее, няма нищо общо с вируса като протичане на инфекция. Ние се възползваме от съвременните технологии като ГМО”, категорична е тя.
По отношение на притеснения на група от хора, че са участници в експеримент и продължаващи клинични изпитвания на ваксините, позовавайки се на изискването при ваксиниране да подписват информирано съгласие, експертът увери, че това не е така. "Много от клиничните проучвания имаха етапи и фази, които протичаха едновременно. Да не пропускаме и факта, че голяма част от хората искаха да се включат в изпитванията. Така се набраха необходимите хора, буквално за седмици, така че това даде мощен тласък на науката. Няма как да се одобри една ваксина, ако тя не е преминала изключително тежките изисквания, които са необходими. Също така в момента продължава наблюдението на всички ваксинирани и се надяваме, че имунитетът след ваксина ще е траен поне година или две", коментира имунологът и добави, че при постъпване в болница всеки човек подписва информирано съгласие. И при ваксинирането е така, но по-различното е, че става дума за ваксини, които се прилагат на здрави лица.
"Повечето здрави лица не са чували за информирано съгласие и не са подписвали такова, така че за пръв път се сблъскаха с това нещо. Като цяло е необходимо, когато имаме здравна интервенция, човекът да бъде информиран. Това не освобождава хората от това да съобщят за нежелани лекарствени реакции, да потърсят нужда от помощ, да бъдат свързани с компаниите, производители на ваксините", обясни тя и подчерта, че информираното съгласие не освобождава производителите от отговорност.
Според нея също така няма безспорни доказателства, които да дават основание да се смята, че ваксинирането може да бъде причина за настъпване на смърт.
"Понякога има събития, които настъпват в близост до момента на ваксиниране. Това което е най-важно да знаем е, че когато имаме едно нежелано събитие, като тромбози, например, дали честотата им при ваксинирани лица е по-висока от тази на неваксинираните. До момента няма такова наблюдение и взаимовръзка. Другото важно е да знаем дали биологически може да бъде обяснена такава зависимост между възникване на тромбози и приложението на ваксини, тъй като ваксината задейства имунитета конкретно срещу вируса, а тя не води до активиране на цялата имунна система, т.е. не води до хипервъзпаление и други хипотези, които се въртят из интернет", коментира д-р Великова, която също така консултира пациенти с хронични заболявания по темата с ваксините на безплатната гореща телефонна линия на Национална пациентска организация (НПО).
Тя е убедена и в още едно нещо, а именно, че в България имаме трите от най-добри ваксини, които съществуват срещу коронавирус.
"Медицинските показания за всяка една от ваксините са еднакви, тяхната ефективност е съпоставима, включително за тежко боледуване, за предпазване от болнично лечение и разбира се от фатален изход", увери д-р Великова и препоръча всеки, който има възможност да се ваксинира, за да избегне риска от тежко боледуване. Все още не е ясно дали ще има необходимост да се прилага трета доза от двудозовите ваксини, които да предпазват от новите разновидности на вируса.
"Производителите на ваксини създават бустерни дози, като втора или трета, които да бъдат поставени на вече ваксинирани, за които се знае, че бустерната доза покрива по-голям брой вирусни варианти от известните до момента. Правят се проучвания. В момента се знае кои са най-опасните вируси от циркулиращите мутанти, срещу които е създадена и РНК включена в трета доза", разясни тя и добави, че още е рано да се правят прогнози дали ще е необходимо да се ваксинираме всяка година срещу COVID-19.
Д-р Великова е категорична, че българската държава не е сбъркала с това, че към момента не е инвестирала милиарди в създаването на родна ваксина.
"Ще дойде момент, в който ще се вложат ресурси в изработване на българска ваксина. За момента обаче най-добре за цялото човечество беше да има няколко водещи научни центрове, които имат опит със създаването на ваксини и имат базата и финансирането да направят огромни количества, достатъчни за цялото население на земното кълбо. Ако стигнем до този вариант да се ваксинираме всяка година, тогава е напълно възможно и практически добре всяка страна да си произвежда ваксина", заяви още имунологът.
