Социалната мрежа е в шок след текста, написан от лекар, който с плашеща точност отразява състоянието на някои от най-западналите села в страната. Там сградите самотно се рушат, а хората сякаш са спрели да живеят преди векове...
Но за какво става въпрос?
- Наскоро бях в едно родопско селце за уикенда, там имам стара къща. От съседното обезлюдено село дойде възрастна жена, която изглеждаше плашещо: полусляпа, стара, цялата издрана от тръни, занемарена...
Приближи се с несигурна крачка, съвсем близо, подпряна на мотика и ме попита "добър ли си?"
Отговорих утвърдително. „Заклевам те в Господ и всичко живо, което имаш, да ми напишеш белешка, че съм мъртва!" Не разбирах какво ми говори, помислих, че се е изразила неправилно, че иска да ми каже нещо друго, затова я питам: "Искаш ли да ти пиша, че си болна?" "Не. Пиши ми, че съм умряла, заклевам те!"
"Бабо, мога да ти напиша, че си болна, друго не пиша, другото го пишат в Съдебната медицина". „Друго няма да ми свърши работа. Моля те, напиши, че съм мъртва, за да пратят писмо на сина ми, да дойде още веднъж да го види, докато съм жива!"
"Бабо, ще ти пиша, че си..."
Знам откъде е пътувала пеш, през трънаците около 4 километра, полусляпа и по пътя тръните са одрали лицето и ръцете й. Разбирам тежестта на молбата й, желанието й преди смъртта, всичко това беше стресиращо за мен, но не мога да й помогна.
„Бабо, ще ти пиша, че си тежко болна, на смъртно легло, нека пратят на сина ти, той сигурно ще дойде.“ „Няма да свърши работа, трябва да напишеш, че съм мъртва, заклевам те!" Обяснявам й отново, че няма как да напиша това.
Тя си тръгна, плачейки без глас, не съм сигурен, че се е прибрала жива....
И до днес съм в шок. Не намирам сили да отида на село за дълъг уикенд. По-тъжно нещо не съм преживявал в живота си. Бил съм на погребения, те са празник в сравнение с безмерната тъга на немощната стара и сляпа майка. (Мисля, че читателите ще разберат, че съм лекар по професия).
