Опасни странични ефекти на лекарства за RLS: Пациентки във Великобритания алармират за липса на предупреждения
Двадесет жени от Великобритания споделят пред BBC, че лекарствата, предписани им за Синдром на неспокойните крака (RLS), са довели до драстични промени в поведението им – от натрапчиво сексуално поведение до хазартна зависимост. Те твърдят, че лекарите не са ги информирали за тези сериозни странични ефекти, които в някои случаи са разрушили живота им.
Фармацевтичната компания GSK е знаела за връзката между допаминовите агонисти – клас лекарства, използвани за лечение на болестта на Паркинсон и RLS – и сексуални импулси, излизащи извън нормалното поведение.
Въпреки че листовките за пациентите не споменават директно подобен риск, британският лекарствен регулатор твърди, че има общо предупреждение за повишено либидо и импулсивно поведение. GSK от своя страна посочва, че листовките съдържат предупреждения за "променен" сексуален интерес.
Много от засегнатите пациентки споделят, че са проявявали рисково сексуално поведение, компулсивно пазаруване и хазартна зависимост, без да разбират причината. Една от тях е натрупала дългове над 150 000 паунда.
Клеър, една от жените, казва, че първите симптоми на RLS се появили по време на бременността ѝ. След като получила рецепта за ропинирол, първоначално лекарството облекчило състоянието ѝ. Година по-късно обаче започнала да изпитва силни сексуални желания:
„Единственият начин, по който мога да го опиша, е, че беше просто девиантно.“
Клеър започнала да излиза от дома си през нощта, за да търси секс с непознати мъже, облечена провокативно. Въпреки че имала партньор, не можела да се спре.
„В главата ти остава елемент, който знае, че това, което правиш, е неправилно, но не можеш да го контролираш.“
Когато спряла лекарството, поведението изчезнало почти незабавно, но оставило след себе си срам и унижение.
Сара, друга пациентка, разказва, че преди лечението не е имала интерес към секс, но след приема на допаминов агонист се е превърнала в сексуално зависима. Започнала да продава използвано бельо и да организира секс по телефона, докато натрупала дълг от 30 000 паунда.
Сю споделя, че развила хазартна зависимост, довела до загуба на 80 000 паунда, но дълго време не осъзнавала, че поведението ѝ е причинено от лекарството.
Как действат допаминовите агонисти и защо водят до натрапчиво поведение?
Лекарствата за RLS имитират действието на допамина – невротрансмитер, свързан с удоволствието и мотивацията. Според проф. Валери Воон от Кеймбриджкия университет, тези лекарства могат да стимулират прекомерно чувството на възнаграждение, но да намалят способността за оценка на последствията.
Фармацевтичната индустрия и липсата на предупреждения
Още през 2011 г. срещу GSK е заведен колективен иск от пациенти с Паркинсон, които твърдят, че ропинирол е причинил хазартна зависимост и разрушил взаимоотношенията им. Според тях, въпреки че връзката между лекарството и импулсивното поведение е била известна още през 2000 г., GSK не е добавила предупреждение до 2007 г.
Във Франция, съдът присъжда обезщетение на мъж, който твърди, че ропинирол го е накарал да развие натрапчиви хомосексуални желания. В друг случай, мъж започва да измъчва котки, докато приема същото лекарство.
В САЩ, Американската академия по медицина на съня препоръчва тези лекарства да се използват само за краткосрочно лечение, а не за продължителна терапия.
Какво трябва да се промени?
Специалистите, като д-р Гай Лешцинер, призовават за по-добро информиране на пациентите относно потенциалните рискове.
„Не всички знаят какви наистина драматични промени могат да настъпят.“
В момента листовките за ропинирол споменават пет различни предупреждения за промени в сексуалното поведение, но няма директна формулировка за "девиантно" поведение, каквото е документирано в доклада на GSK.
Много пациенти с RLS приемат допаминови агонисти, без да знаят, че лекарството може да промени драстично тяхното поведение. Въпреки че компаниите отричат отговорност, случаите на сексуална зависимост, хазарт и натрапчиво поведение продължават да се трупат.
Време е лекарите и регулаторните органи да гарантират, че пациентите са напълно информирани за рисковете, които крие тяхното лечение.
