Най-честите грипни усложнения са от страна на белодробната и сърдечно-съдовата системи, но е възможно засягане и на отделителната система, нервната система (неврити, енцефалити и др.), съобщава пред сайта credoweb проф. д-р Цеца Дойчинова дмн, пише zdrave.to.
"Дали ще има грипна епидемия или не може да каже експерименталната епидемиология, която се занимава с компютърни математически доказани прогнози.
Едно от нещата е да посетим личния си лекар, но той не винаги ни предписва правилното лечение. Началните симптоми при грип са доста характерни. Заболяването започва остро (понякога болният посочва часа на разболяването) с втрисане, повишена температура, главоболие, силно изразена отпадналост, болки по мускули и стави, сухота в устната кухина, хрема, суха дразнеща кашлиза, болка зад гръдната кост. Не са редки и други симптоми – повръщане, диария, болки в корема. При простуда началото не е така остро, но пък простудата може да изиграе ролята на предразполагащ фактор за разболяване от грип.
Посещението при инфекционист е желателно, но при тежко общо състояние на пациента не е много правилно той да бъде разкарван по различни кабинети. Това ще се отрази неблагоприятно на неговото състояние. От друга страна той е силно контагиозен и би могъл да зарази още доста хора. Ако обаче вече се касае за усложнения е необходимо незабавна хоспитализация според това коя система е засегната – в Пулмология, Кардиология, Нефрология, Неврология, Инфекциозни болести. Най-честите усложнения са от страна на белодробната и сърдечно-съдовата системи, но е възможно засягане и на отделителната система, нервната система (неврити, енцефалити и др.).
Предпазването от грип става по различни начини.
Правилно е в началото на есента да се имунизираме с противогрипна ваксина. Ако сме пропуснали това можем да използваме имуностимулиращи медикаменти и витамини, които могат да се приемат и по време на лечение, а не само за предпазване. Ако се разболеем задължително трябва да бъдем изолирани в домашна обстановка и на постелен режим. Това първо е необходимо за по-бързото ни оздравяване и второ – предпазваме околните, защото вирусните частици се предават по въздуха с пръските от кихане и кашляне. Това се улеснява и от затворените помещения, в които сме принудени да стоим през зимата поради ниските температури.", казва тя.