Може би чак на смъртния си одър човек си дава сметка за наистина важните неща в живота, който за съжаление вече отминава. Преди това всички са заети и забързани с ежедневните си проблеми, с безсмислената суета и стремглаво препускане през този толкова кратък живот.
Много пъти лекарите и медицинските сестри стават свидетели на предсмъртните вълнения на пациентите, а понякога и на техните равносметки.
5. Искаше ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив;
4. Искаше ми се да бях запазил контакт със старите си приятели;
3. Искаше ми се да имах куража да изразя на глас какво наистина чувствам и какво искам от живота;
2. Искаше ми се да не бях отделял толкова много време за работа, а да бях и помислил и за себе си;
1. Искаше ми се да водех живот, в който да съм истински пред себе си, а не живот, в който съм такъв, какъвто другите очакват да бъда...
Може би, четейки мислите на тези хора, е необходимо и ние да се замислим, и да променим СЕГА нещо в живота си, а не когато вече е късно!
