Ситуации, в които лекарство се използва съвсем не по предназначението, дадено му от неговите създатели, се случват доста често, но използването на толкова стари препарати в нови области е рядко явление. Така е било например с метформин (разработен през 1922 г.), който дълго време се приемал за лечение на диабет , но скорошни изследвания показали неговата ефективност в борбата с рака на панкреаса и намаляването на теглото при пациенти, приемащи атипични антипсихотични препарати, пише "МегаВселена".
Сънотворното средство талидомид, създадено през 1954 г.
Откритието на американските учени е и довод в полза на теорията, че аутизмът се предизвиква от най-различни фактори, а не е само въпрос на генетика. Както казва проф. Навиукс, само 20% от факторите, свързани с аутизма, се отнасят до гените, а останалите очевидно са свързани с въздействието на външната среда. Съчетанието на генетични и външни фактори се отразява на клетъчния метаболизъм. Сурамин блокира извънклетъчните сигнални пътища, използвани от аденозин трифосфат и други сигнални нуклеотиди в моделите на разстройства от аутистичния спектър, създадени при мишки. Това води до спиране на ответната тревожна реакция на клетките, предизвикващи възпаление. Впрочем до клиничните изпитания върху хора е още далече. Сурамин е доста токсичен препарат и продължителното му използване води до нежелателни последствия, но самото откритие ще позволи на фармацевтите да създадат нов клас лекарства за успешно лечение на аутизъм.
„Напълно е очевидно, че от корекцията на аномалиите при мишки до създаването на лекарство за човека има дълъг път, но ние мислим, че сме разработили перспективна насока за разработването на нови методи за лечение на аутизма – казва авторът на изследването проф. Робърт Навиукс. – Нашето откритие говори за това, че едно-единствено лекарство може фундаментално да преустанови в организма процесите на метаболизъм. Теоретично това означава, че е необходимо да се измислят по-нови и безопасни препарати от сурамин, които може да се приемат продължително време.
