Ще ви разкажем историята на една майка с три деца, собственичка на неголям бизнес. Тя взела децата си и отишла да напазарува, нещо напълно нормално.
“Днес, въоръжена с пазарските си чанти и трите си деца се отправих към супермаркета. Хладилника и шкафовете бяха празни и реших, че въпреки жегата ще отида на пазар. Напълнихме две колички и се отправихме към касата, за да си платим. Работеха само две касиерки, а опашки имаше. Пред мен имаше жена, която заемаше и двете опашки, за да види от коя може да стане по-бързо. Тя мина на по-бързата, аз останаха на опашката, на която имаше майка и баща с четири деца. Всичко вървеше доста бавно.
ВЪПРОСНОТО СЕМЕЙСТВО СОРТИРАШЕ ПРОДУКТИТЕ ПО МНОГО СТРАНЕН НАЧИН!
Децата явно бяха притеснени и нервни. Родителите им караха касиерката да сканира продуктите един по един и след всяко сканиране да казва общата сума. Колко чуден и скучен навик си помислих аз. Веднага обаче се сетих какво се случва. Видях как всички лакомства за децата и някои други неща останаха. Семейството нямаше пари да плати всичко и взе само най-нужното!
РЕШИХ, ЧЕ НЕ МОГА ДА ОСТАВЯ НЕЩАТА ТАКА!
Майката се обърна към мен с насълзени очи и видя, че я гледам. Аз веднага реагирах и казах на касиерката да маркира и останалите неща. Не бяха много, бях сигурна, че мога да ги платя. Опитах се да не правя голяма работа от това, но едно от момиченцата се обърна и се разплака от радост. Осъзнах, че много често подмнаваме бедите на другите хора. Моите деца получаваха всичко, което поискат. Тези деца обаче не получаваха различни лакомства и подаръци. СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА!
Помолих се на Господ да пази тези деца и да дава посока на всички хора по света да помагат повече на нуждаещите се. Светът може да е по-добро място, защото ЛЮБОВТА и ВЯРАТА не се вълнуват от финансовото състояние, от социалния статус и какви ли други не материални неща.
