На 20 юли християнската църква почита св пророк Илия , потомък на известния Ааронов род. Той живял по време на управлението на цар Ахов, който бил идолопоклонник и езичник. Св Илия се явил пред царя и жена му и ги предупредил, че Господ ще ги накаже за греховете им с опустошителна суша.
Илинден е последният от летните празници, който се почита за предпазване от гръм и градушка. Според народната вяра „старият светец” е най-могъщият повелител на небесната влага, на светкавиците и гръмотевиците и затова го наричат „Св. Илия Гръмовник”, „Гръмоделец”, „Гръмоломник”. Навсякъде из българските земи го почитат като господар на небето и стихиите.
Стара легенда разказва, че когато светецът препуска по небесата с огнената си колесница, впрегната в четири коня, от копитата им изскачали искри, чувал се тътен и така се получавали мълниите и гръмотевиците. Друго предание обяснява гръмотевиците с това, че св. Илия търкалял по небето бъчви. Казват, че сестра на светеца е „Огнена Марина”, „Опална Мария”, св. Богородица или св. Елена. Тя никога не казвала на брат си кога е неговият празник, защото ако той научел това, щял да гърми, да святка, да пуска градушка от радост. Съществува поверие, че летните небесни стихии се дължат на битката на св. Илия с триглави лами, хали и крилати змейове, които изяждали житото на хората.
Понякога той се биел и със самия дявол
В битката светецът мятал срещу тях огнените си стрели и така на земята се появявали светкавици. Името на светеца често се споменава в баяния и заклинания.
Илинден се приема за „лош”, „хаталия” ден и традицията забранява на него да се работи. Но тъй като това е време за вършитба, може да се возят снопи. На Илинден за курбан в чест на светеца се коли най-старият петел, наричан „баща”. Стопанките приготвят обредни хлябове - „боговица” и „колач за св. Илия”. Най-възрастният в къщата прекадява хлябовете и петела. Илинден се почита много в Южна България, където се правят големи общоселски сборове. В жертва за светеца принасят вол, бик или овен, за да го омилостивят и да не изпраща градушка и пороища. След като духовник освети курбана, нареждат трапеза на висока поляна, на могила над селото, под вековни дъбове, до оброчище или параклис, посветени на светеца.
Според старо поверие на Илинден хората не трябва да влизат в реките и в морето, защото може да се удавят, тъй като на своя празник св. Илия обичал „да си взима курбан”.
На 22 юли християнската църква почита света мироносица Мария Магдалина, прославила се със своята непоколебима любов към Христос. Тя била родена в град Магдала, в Галилейската област на Палестина. Според библейските предания Христос изгонил из нея седем бесове и я изцерил от болестта, от която страдала. Оттогава благодарната Мария служила вярно на Господ и вървяла след него до самата му кръстна смърт. Наричат я още равноапостолна, защото тя първа оповестила радостната вест – възкръсването на Исус Христос. Приема се, че тя първа произнесла думите, станали впоследствие задължителен поздрав на Великден – Христос возкресе! При посещението си в Рим Мария Магдалина поднесла на император Тиберий червено яйце и повторила поздрава: "Христос възкресе!" Мария останала да живее със света Богородица и посетила редица страни, за да проповядва Христовото учение. Според народните представи св. Мария Магдалина е сестра на св. Илия и се почита за предпазване от гръм.
25 юли християнската църква е отредила за почитане на блажената смърт на св. Анна или както канонически се нарича - Успението й. Тя била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя. Светицата се приема за един от християнските символи на майчинството.
У нас празникът е познат като Лятна св. Анна и е по-разпространен в района на Западна България и Родопите. Приема се, че той бележи края на лятото. Светицата се почита от жените като покровителка на бременните и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника те спазват строго някои забрани - не работят нищо, не перат и не мият, не шият и не плетат. Старото поверие казва, че
ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”
Бременните жени и младите булки отиват на черква и палят свещи пред иконата на светицата - закрилница. Обкичват я с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за здравето на децата. Вярва се, че светицата ги пази от „огън”- висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца берат лековити билки по полето, изсушават ги и ги запазват за лек през годината. Този празник се почита и за предпазване от огън и пожар, като наричат светицата още „Опърлия”. Цели родове правят „оброк” - служба с курбан, за да омилостивят светицата да предпази нивите им от пожар и градушка.
