Неведнъж човек се озовава в дилема накъде да тръгне - наляво или надясно. Kолко пъти се е случвало да каже на някого "погледни надясно" , а всъщност иска да му каже да види нещо, което е в ляво.
Нещо подобно е и с феномена на дясната и лявата ръка . Защо повечето хора си служат и пишат с дясната ръка, а съвсем малко с лявата, е също много стар въпрос. Изглежда, че това е наистина прост въпрос , но е една от най-големите мистерии в науката. Въпреки че учените са разработили редица теории , точен и ясен отговор никога не е имало . А има между хората десничари и левичари, които сами нямат обяснение защо това е така. Подобна е и мистерията защо в страните от западния свят се пише и чете от ляво на дясно , а в източните от дясно на ляво .
Въпреки това, има и уникални , потвърдени факти за това каква е истинската разлика между ляво и дясно . Един от тях е, че дясното е на пътят на Слънцето от изток на запад и това , което се движи в същата посока, а наляво е това, което се движи в противоположна . При древните народи дясната страна е била за бога Слънце, а лявата - богинята Луна . На явата страна се признава голямата роля за поддържане на живота, тъй като на тази страна се намира сърцето. Въпреки че не е природно явление, а религиозна измислица и кръстенето на вярващите има долговековна установена ляво- дясна форма, по която католиците и православните се кръстят по различен начин. Православните се кръстят първо на дясното рамо, а след това на ляво , а католиците обратното. Според исторически източници, разликата се е появила през 12 век, докогато и едните, и другите се кръстели еднакво. За всички християни дясната страна има предимство, защото Исус Христос, след като се възнесъл на небесата, седнал отдясно на Бога.
Значението на дясната и лявата страна на света, силата на дясната и лявата страна на човешкото тяло, местоположението на лявата и дясната страна на предметите винаги са представлявали интерес и са имали различни тълкувания и разбирания . Оттам и богатството на тяхната символика. В Библията да се гледа надясно означава да се гледа на страната на силните, на този, който може да бъде защитник. Kогато простосмъртният човек отива на оня свят, при последния съд, лявата му страна е посоката на ада, а дясната на рая. През средните векове се приела традицията , според която лявата страна е женска, а дясната - мъжка , вяра основана на твърдението на някои еврейски равини, че и Адам , първият човек, от дясната страна е мъж , от лявата жена. А и според древните предразсъдъци лявата страна е женска, а заедно с това нощна и сатанинска, срещу дясната, която е дневна и божествена. За древните гърци важна е дясната страна , тя е ръката, която хвърля копието , тя символизира сила , способност , успех. И при други народи дясната ръка е символ на реда , стабилността , работата и верността , а лявата е символ на безредие и несигурност. В християнската традиция на Запада дясната страна е с добро предзнаменование и означава бъдещето , а лявата неблагоприятна , с лош знак, означава миналото.
За разлика от това в Далечния изток лявата страна се счита за по-добра. Според техните вярвания от лявата страна на майката се раждат всички герои и светци. При китайците, , лявата страна е почетна, тя представлява небето , което означава, че е Ян , побеждава дясната страна, която представлява Земята и е Ин , страна, която принадлежи на жените. И в японските предания , лявата страна е на мъдростта, на вярата, на инстинкта и има предимство над дясната. В ритуалите в Индия въртенето от ляво надясно е благоприятно, а от дясно на ляво - зловещо.
В политиката дясната страна символизира ред, стабилност, авторитет, йерархия, традиция, сравнително задоволство. Лявата страна символизира недоволство, динамика, искане за голяма справедливост и напредък, освобождаване , въвеждане на новости, риск. Тези опростени схеми са много тясно свързани в реалната политика, която, обаче, произтича от много предположения , предания и митове , които се отразяват в съзнанието на избирателите при гласуване на избори.
Повече по игра на случайността в политиката преди години са се образували три символа на изразяване на политическа позиция , които в известна степен са валидни и днес. А това са: левица , десница и център. Именно преди Френската революция през 1789 г. , по времето на Луи 16 , френското обществото било разделено на три класи: свещеници , благородници и обикновени граждани. Kогато гражданите огласили Учредителното събрание, членовете, които имали различно мнение или различни политически възгледи, се разделили и заели различни места на пейките в залата. Kонсервативните и тези, които подкрепяли краля, седнали вдясно, а революционерите -вляво. Центъра нарекли "блато", а там седнали тези, които не били нито с едните, нито с другите.
Оттогава политическата сцена се разделя на левичари и десничари плюс центристи, които обикновено влизат в коалиции, или с десните, или с левите, според нуждите и интересите. В последно време твърдото разделение на ляво и дясно бавно изчезва , защото се счита за неточно и остаряло. В някои страни има такова смесване на партиите, че тези които се смятат за десни, когато са на власт вземат множество решения, които са по-скоро леви и обратно, когато левите са на власт, взимат решения, които по своите цели и програма са по-скоро на десните . По принцип , десните са известни със своите икономически програми и по-изразено представителство на националните и консервативни интереси, а левите отделят повече внимание на въпросите на правата и свободите на гражданите и различните социални групи. В съвременния свят , особено в днешна Европа , политическото поле дава повече възможности , но , обаче, почти навсякъде всеки избор се свежда до нюанси, а истинските проблеми остават нерешени .
Kогато едни дойдат на власт, за разлика от предшествениците си ще позволят едно и ще променят друго, ще изградят нещо и нещо ще развалят, обещават много и реализират малко. И така продължава вечно...
