МАГИЯТА на върбовите клонки на Цветница - ето как да ги използвате, за да привлечете Доброто и Късмета на този светъл ден:

Корените на празника са християнски - на този ден празнуваме тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим.

Макар и свързан с конкретно религиозно събитие обаче, Връбница се празнува от народа повече като цветен, пролетен празник, в който Природата и Светът празнуват своето Ново раждане.

Това е ден на младостта, на цветята и на раждането на света за нов живот.

С този празник е свързан и митологичният образ на Змея - същество, което, също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят.

Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град и др.

Затова пролетта и празникът са добър повод Змеят и разрушителната сила на времето да бъдат омилостивени, чрез различни магически ритуали, обредни песни и т.н.

На Цветница момите трябва задължително да се предпазят от Змея – счита се, че само мома, което е участвала в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушителната и гибелна змейова любов. 

Предпазени са и момите, участвали в посветителските ритуали на Лазаровден. Народната митология, свързана със Змейовете и Змеиците е много образна и богата, освен опасни и зловредни, те често биват и добри, благоразположени и дори покровители на човека, а също така се счита, че смъртна жена може да роди змей.

Тя го носи 11 месеца, даже има поговорка: „Змей ли носиш, та още го няма детето.“

Когато змеят се роди, много жени помагат в раждането и след това никоя не споменава нищо по въпроса – за да не се разбере, че новороденото е змей.

Ритуали

На този ден се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет.

Вземат се от осветените в черква цветя и клонки, носят се през целия ден и после се занасят вкъщи, като се поставят най-често при иконата у дома или на други ключови места.

Според народните вярвания с тези осветени клонки може да се бае против уроки и болести при децата и животните.

Със същите клонки или с върбови, осветени на Цветница венчета, могат да се правят през лятото тайнствени заклинания и ритуали, прогонващи градоносните облаци.

С върбова клонка рано сутрин се ходи и на гробищата, за почитане на предците.

Обичаят КУМИЧЕНЕ

Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки, венци и малко хлебче. Това хлебче се нарича „кукла“ – понеже е с формата на дете. Момите се нареждат до брега и пускат по течението китките или част от „куклата“, като следят чия китка или хляб ще излезе най-напред.

Тази, чиято китка или парче хляб са първи –тя се обявява за „кумица“, най-главната. На нея ще оказват най-голяма почит в следващите дни.

Преди да пуснат китките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от зчей, от неговата опасна и зловредна любов.

След кумиченето вече не се страхуват от змея и пеят песни за любов, щастие, брак и т.н. Връзват люлки, на които първа се люлее кумицата, а после всички поред. Празненството завършват на гости у кумицата, където се поднася постна храна.

Подрязване на лозите не бива да се прави на Връбница, защото се счита, че лозите няма да дадат плод.

Интересен е и обичаят хората да си опасват кръста с върбови клонки на празника – като профилактика на болки в кръста и костите по време на тежката лятна полска работа.

Изобщо, много и колоритни са поверията, в центъра на които е върбата. Тя е символ на женското начало. Ето още няколко от тях:

1. Вързани на кръста върбови клонки, “осигуряват” здраве и в най-трудната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година.

2. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона.

3. С върбови клонки се извеждат животните на паша за да са здрави.

4. Пиленцата се захранват също с върбови клонки за да са здрави.

5. Забити върбови клонки в градината, я предпазват да не я ровят къртици.

6. Когато се зададат градоносни облаци, хората ги гледат през върбовите венци и се молят да ги отмине заплахата.

7. Върбово венче на вратата у дома против уроки /зло/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи. 

По текст на Соня Петрова – Аеиа