Магията на нестинарството

Това казва нестинарят Горан Стефанов от Ямбол, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Стефанов представи ритуала пред хиляди зрители на фестивала "Богородична стъпка" на старозагорските минерални бани.

Нестинарството е един обреден цикъл със своите празници. Да се обърнеш към нестинарството, означава да се обърнеш към вярата, подчерта Стефанов.

Повечето изследователи се обединяват около теорията, че нестинарството е наследството на древните траки, един народ, който е бил наистина близък с нематериалното, отделял е истинско внимание на човешкия дух. Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Забележително е, че след танца, нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.