Най-известният психотерапевт в България владее перфектно четири езика, завършила е психология в Софийския университет, а едновременно с това е получила и образование по режисура за драматичен и куклен театър в НАТФИЗ, пише "Фрамар".
Занимава се с индивидуална и групова психотерапия на екзистенциални проблеми, конфликти в двойката, психодиагностика, неврози, натрапливости, фобии, зависимости, хранителни разстройства, психосоматични проблеми.
Мадлен Алгафари безспорно е една от най-обаятелните жени в България. Разговорите с нея не само могат да излекуват всеки душевен дискомфорт, но и толкова да ни заредят, че да сме готови да местим планини..
С Мадлен Алгафари разговаряме за така дискутираната през последните години криза на средната възраст и начините да излезем от нея.
Какво представлява кризата на средната възраст?
Най-често я свързваме с годините, в които децата ни вече стават самостоятелни.
Но този тип криза е един преход от зрялост към остаряване.
И ако трябва да сме честни, в България се преживява по-скоро като преход към остаряване, за разлика от много връстници в чужбина, които по-скоро го приемат като преход към време за свобода, за лично пространство, за лична реализация, за пътуване. А в този момент българинът едва ли не се прежалва и казва: "Аз вече съм стар". Тогава идват много въпроси от типа на какво направих за себе си, бях ли добър родител, какво постигнах, защото много често личната реализация отстъпва пред родителството и когато децата изхвърчат, има много жени, които казват "ами аз сега какво постигнах в моя живот, майка бях, обаче моите лични постижения къде са?". И ако няма такива, може да настъпи усещане за неудовлетвореност, ако пък става дума за мъж, обикновено на тази възраст от него се очаква той вече да е стабилен, да може да осигури сигурност на семейството си и ако финансовата криза в момента не дава възможност на мъжа да си направи такива изводи, той също се чувства някак нереализиран в очакванията на света към него – като мъж да бъде глава на семейство, да може да осигури всичко, от което се нуждаят близките му.
Защото когато си млад, си по-снизходителен и към себе си, в очакванията, които имаш към самия себе си, тогава е простено и си казваш "нормално е все още да нямам осигурено жилище", но когато в средната възраст това липсва, то може да бъде повод за неудовлетвореност и разклаща се самооценка при мъжа специално.
Могат ли хората да си помогнат сами и кога професионалната помощ е препоръчителна?
Помощта от специалист е препоръчителна винаги. Препоръчителна е винаги, защото това е процес на израстване. Това не е лечение непременно. Ние все още робуваме на този манталитет, трябва да имам симптом, да ми е зле, за да отида да се лекувам, а не просто да раста и да се развивам и да се усъвършенствам и да инвестирам в качеството на живота си. Защото това е процес на доброволно развитие.
Думата "криза", освен опасност, означава и възможност, как обаче да се научим да не се взираме само и единствено в загубите, а да виждаме и шансовете, които имаме?
Трябва да сменим гледната точка, която винаги е избор, това е доброволен избор. Аз решавам дали да си насоча вниманието към това, което ме потиска, което ме притеснява и ме плаши или да си насоча вниманието към нещата, които имам и за които е добре да съм благодарен, или тези, за които мечтая.
Тук е въпрос на избор кое ще сложа като фон и кое ще бъде фигура. Ако избирам да виждам негативните неща, естествено, че ще ми се струва, че животът ми е провален. В същия този момент мога да пренасоча фара на съзнанието си към положителните неща, тези, които ми дават основание да съм горда със себе си или пък тези, за които мечтая и съответно да планирам стъпки, за да мога да позитивирам светоусещането си.
