Има 10 неща , които се променят след смъртта на родител , така че го обичайте и ценете, докато е жив.
Не мисля, че някога можеш да си подготвен за загубата на родител. Това е по-голям удар в зряла възраст, защото си в момент, в който всъщност си приятел с родителите си.
Загубих и двамата в рамките на две години, те починаха един след друг: майка ми много неочаквано, а баща ми доста бързо след диагнозата рак.
Майка ми беше единственият човек, който можеше да надникне в душата ми и да ме утеши по свой начин. Тя ме научи на значението на хуманността, съпричастността и щедростта. Баща ми беше саркастичният реалист в къщата и един от най-прощаващите хора, които съм срещал.
Скръбта пое своя път и дойде на етапи. След тяхната смърт много неща се промениха в живота ми и това са някои от тях:
* Телефонът ми никога не е далеч от мен преди лягане, защото пропуснах последното обаждане, че майка ми е починала.
* Самата мисъл за смъртта на майка ми понякога ме разболяваше физически, около шест месеца след смъртта й.
* Смъртта им разкъса останалата част от семейството ни.
* Направих всичко възможно да изпълня желанията им и понякога това ме правеше лоша жена. Тежестта от това беше огромна, но разбирах защо са ме "избрали". Това ме направи по-силен като човек, така че съм благодарна.
* Яд ме е, че синът ми не успя да ги опознае по-дълго като баба и дядо.
* Те биха обожавали децата ми, но и децата ми тях - също.
* Не бих заменила времето си с тях за нищо, но понякога си мисля, че щеше да е по-лесно, ако бяха умрели, когато бях много малка.
* Не се оплаквайте от родителите си пред мен.
* Животът продължава, но ще има моменти, дори след години, когато пак ще се разпадаш като вчера.
* Когато видите приятелите си с майка си или баща си, понякога ще почувствате ревност.
* Тук седя осем и десет години по-късно и все още има моменти, когато посягам към телефона си, когато се случи нещо вълнуващо. След това осъзнавам - не мога да им се обадя.
Загубата на родителите ми - двама, в моя случай - промени завинаги мен и начина, по който виждам света. По странен начин това ме направи по-добър родител. Винаги съм наясно какво могат да означават спомените за моя син и как ще повлияя на живота му, докато съм на тази земя. Той заслужава да знае колко е обичан и когато си отида, това, което му преподавам и внушавам сега, ще бъде мое наследство.
